Линкольн Чайлд - Трескави сънища

ГАТОРВИЛ САЩ

Ферма за 100% екологично отглеждани алигатори.

Лов на алигатори, организирани разходки.

Щавене на място – кожи 8 фута и нагоре, ниски цени!

Алигаторско – на килограм.

ЗАТВОРЕНО ЗА СЕЗОНА

Ролсът удари земята, раздруса се и изхвърча напред; Пендъргаст внезапно наби спирачки, колата се плъзна по неравния двор. Очите на Д’Агоста се завъртяха от табелката към една разнебитена дървена барака напред, покрита с гофрирана ламарина, чиито прилични на хамбар врати зееха отворени. Върху табелка на прозореца пишеше „Консервна фабрика“. Той осъзна, че няма начин да успеят да спрат навреме.

Ролсът се блъсна в хамбара; последвалото принудително намаляване на скоростта залепи отново Д’Агоста към кожената седалка; най-после спряха. Над тях се кълбеше огромен облак прах. Когато способността му за виждане се възстанови в известна степен, той установи, че ролсът се е забил в купчина огромни пластмасови контейнери за месо, разкъсвайки дузина от тях. Три накиснати в саламура, одрани алигатора се бяха размазали по капака и предното стъкло на колата, бледорозово от ивиците белезникава мазнина.

Настъпи миг на странно забавяне. Пендъргаст погледна през стъклото – покрито с капки дъжд, парчета блатна трева, испански мъх и изпражнения на влечуго – след което се обърна към Д’Агоста.

— Това ме подсеща – каза той, когато двигателят изсъска и изпърпори – че някоя вечер наистина трябва да помолим Морис да направи неговото прочуто алигаторско etouffee [28] Задушено (фр.) – Б.пр. . Предците му са от поречието на Ачафалайя и той знае изумителна рецепта, която ни е приготвял на времето.

Сарасота, Флорида

С идването на вечерта небето започна да се избистря и скоро отблясъците лунна светлина легнаха върху Мексиканския залив, криейки се между неспокойните валма на прииждащите талази. Облаци, все още набъбнали с дъжд, се носеха бързо отгоре. Пенестите гребени на вълните се разбиваха безспир в плажа и се връщаха назад с дълъг, оттеглящ се рев.

Джон Удхауз Бласт не обръщаше внимание на нищо. Той крачеше напред-назад неуморно, спирайки от време на време, и тогава поглеждаше часовника си.

Беше вече десет и половина. Какво беше това забавяне? Би трябвало да е проста работа: влизаш, свършваш си работата – и излизаш. По-ранното обаждане бе загатнало, че нещата са на прав път, даже изпреварват графика – повече, всъщност, отколкото смееше да очаква. Но това беше преди шест часа. И сега, с повишени надежди, чакането беше дори по-мъчително.

Той отиде до мокрия бар, смъкна една кристална чаша от рафта, хвърли в нея шепа ледени кубчета и наля няколко пръста скоч върху тях. Отпи голяма глътка; издиша; после отпи една по-малка, по-премерена. Накрая отиде до белия си кожен диван, сложи чашата върху една подложка от морски охлюв, готов да седне.

Внезапният звън на телефона наруши вслушващата се тишина и той се сепна. Извъртя се към звука, като едва не събори питието си в нетърпението си и взе слушалката.

— Да? – Гласът му беше висок и задъхан. – Готово ли е?

От другата страна не се чу нищо, освен тишина.

— Ало? Да нямаш лайна в ушите, приятел? Казах: готово ли е?

Тишина. След което линията прекъсна.

Бласт се втренчи в телефона. Какво беше това, по дяволите? Да не би да го притискаше за повече пари? Е, той знаеше как да играе тази игра. Всеки умник, който се опиташе да го изнуди, щеше да съжалява, че се е родил.

Той седна на дивана и си взе друго питие. Алчният кучи син чакаше в другия край на линията, разбира се, че беше той, чакаше го да се обади и да предложи повече. Само че първо адът щеше да замръзне, преди това да се случи. Бласт знаеше колко се плаща за такава услуга – и нещо повече: знаеше как да наеме друг чистач, още по-опитен, ако се окажеше, че някои заяли колелца имат нужда от смазване…

На входната врата се позвъни.

Бласт позволи на една усмивка да се плъзне по лицето му. Погледна отново часовника си: две минути. Само две минути бяха минали след позвъняването на телефона. Значи кучият син искаше да говори. Мислеше се за умник. Той отпи нова глътка от питието си и се настани удобно на дивана.

Звънецът на вратата отново иззвъня.

Бласт бавно остави чашата си на поставката. Сега беше редно кучият син да се изпоти. Може би дори можеше да посмъкне малко цената. Беше се случвало преди.

На вратата се звънна за трети път. Бласт се изправи, прокара пръст по тънките си мустачки, отправи се към вратата и я отвори.