Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Спечелих ни пет минути – каза Пендъргаст, – Десет най-много. След това нашият приятел управителя несъмнено ще дойде. А е възможно да доведе и компания.

Д’Агоста стовари чука върху стената. Макар да пропусна посоченото място от няколко тухли, от удара ръцете му изтръпнаха до раменете. Последва втори, а след това и трети удар. Той остави ковашкия чук долу, избърса ръцете в панталоните си, хвана по-здраво и поднови работата си. Още пет-шест замахвания и Пендъргаст му направи знак да спре. Д’Агоста се дръпна назад, лъхтейки.

Агентът бързо отстрани циментовия прах. Като плъзна лъча на фенерчето по стената, той почука тухлите една по една отново.

— Разхлабват се. Продължавай, Винсънт.

Д’Агоста пристъпи напред и нанесе поредна серия от силни удари по стената. При последния се чу звук като от раздробяване и една от тухлите се строши. Пендъргаст отново се стрелна с длето в едната ръка и с чук в другата. Опипа хлътналата стена, после вдигна чука и нанесе няколко внимателно преценени удара по околната свързваща мазилка и древния бетон. Разклатиха се още няколко тухли, а други Пендъргаст разкърти с ръце. Като пусна длетото и чука, той обходи с лъча на фенерчето си стената. Сега се виждаше дупка приблизително с големината на плажна топка. Пендъргаст провря глава през нея, насочвайки фенерчето.

— Какво виждаш? – попита Д’Агоста.

В отговор агентът се отдръпна.

— Още малко, ако обичаш – каза той, като посочи ковашкия чук.

Този път Д’Агоста прицели ударите около ръбовете на грубия отвор, съсредоточавайки се в горния му край. Тухли, отломки и стара мазилка се разлетяха наоколо. Най-накрая Пендъргаст отново му даде сигнал да спре.

Отвъд заключената врата на стълбищната площадка долетя шум. Управителят се беше върнал в сградата.

Пендъргаст отново отиде до зеещата дупка в стената, а Д’Агоста го последва отзад. През пелените от прах светлината на фенерчетата им разкри кухо пространство зад счупените камъни. Беше ниша, може би дванайсет стъпки широка и четири дълбока. Д’Агоста изведнъж спря да диша. Жълтият лъч беше паднал върху опрян в отсрещната стена плосък дървен сандък, подпрян от двете страни с коси дървени подпори. Беше точно с такива размери, помисли си Д’Агоста, с които човек би очаквал да бъде една картина. През талазите прах не се виждаше нищо друго.

Бравата над тях изтрака.

— Хей! – долетя гласът на управителя. Голяма част от агресивността му се беше възвърнала. – Искам да знам какво правите долу.

Пендъргаст се огледа бързо.

— Винсънт – каза той като се обърна и насочи светлината към купчините от брезенти и полиетиленови покривала в далечния ъгъл. – Побързай.

Нямаше нужда от повече обяснения. Д’Агоста изтича до купчината и се разтърси за брезент с достатъчна големина, докато Пендъргаст се пъхна в дупката в стената.

— Слизам – извика управителят и заблъска по вратата. – Отворете проклетата врата!

Пендъргаст издърпа сандъка от скривалището му. Д’Агоста му помогна да го прокара през отвора и двамата заедно го увиха в брезента.

— Обадих се в офиса по франчайзинг в Ню Орлиънс – дойде гласът на управителя. – Не можете да влизате тук и да затваряте магазина! За пръв път някой чува за тези тъй наречени инспекции, които правите…

Д’Агоста хвана сандъка в единия край, Пендъргаст — в другия, и започнаха да се изкачват по стъпалата. Д’Агоста чу да се превърта ключ в ключалката.

— Хайде! – извика Пендъргаст, показвайки се от облаците прах в мъждивата светлина на мазето. Дървеният сандък беше в ръцете им, завит в брезента. – Побързай!

Вратата се отвори и зачервеният управител блокира изхода.

— Ама какво носите тук? – поиска да знае той.

— Доказателства за вероятен криминален случай. – Те продължиха да се изкачват. – Нещата изглеждат дори по-зле за вас, отколкото преди, господин… – Пендъргаст се втренчи в табелката с името на мъжа. – Господин Бона.

— За мен? Че аз съм управител само от шест месеца, преместиха ме от…

— Вие сте страната по случая. Ако тук е имало криминална дейност – а аз все повече се убеждавам, че е имало – ще се наложи да давате писмени показания. А сега ще се отместите ли, или да добавя и възпрепятстване на разследване към списъка с потенциални обвинения?

Настъпи кратък момент на вцепенение. След което Бона неохотно се дръпна встрани. Пендъргаст мина покрай него, крепейки завития сандък, а Д’Агоста го последва бързо.

— Трябва да побързаме – каза Пендъргаст, останал без дъх, когато излязоха от вратата. Управителят вече слизаше надолу към мазето, набирайки пътьом някакъв номер по телефона си.