Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Д’Агоста отвори на нова страница и се загледа в статия със заглавие „Пенсиониран учен убит в дома си“.

— Хей, Пендъргаст – каза той, след като набързо прегледа началните абзаци. – Виж това: човекът, с когото искаше да говориш, Морис Блеклетър, бившият шеф на Хелън, наскоро е бил открит убит в дома си.

— Убит? Как?

— Застрелян.

— Полицията подозира ли грабеж с лош край?

— В статията не се казва.

— Би трябвало току-що да се е върнал от почивка. Твърде жалко, че не можахме да се свържем с него по-рано – щеше да бъде от голяма полза.

— Някой друг го е докопал пръв. И мога да предположа кой е бил този някой. – Д’Агоста поклати глава. – Може би трябва да се върнем във Флорида и да поизпотим Бласт.

Пендъргаст зави по Корт стрийт и се насочи към центъра и към реката.

— Може би. Но намирам мотивите на Бласт за неясни.

— Нищо подобно. Възможно е Хелън да е споделила с Блеклетър, че Бласт я заплашва. – Д’Агоста сгъна вестника и го мушна между седалката и страничната облегалка. – Говорим с Бласт, а на следващата нощ Блеклетър е мъртъв. Не беше ли тъкмо ти този, който не вярва на съвпадения?

Пендъргаст изглеждаше замислен. Но вместо да отвърне, той се отклони от Корт стрийт и насочи ролса към паркинга на една пресечка преди дестинацията им. Те излязоха в дъждеца и Пендъргаст отвори багажника. Връчи на Д’Агоста жълта каска на строител и голям брезентов чувал. На свой ред взе втора каска и я намести на главата си. Най-накрая извади тежък колан с инструменти, от който висяха солиден асортимент фенерчета, рулетки, клещи за електрически кабели и други принадлежности, и го закопча около кръста си.

— След теб – рече той.

В „Папис донат хоул“ беше тихо. Две пълнички момичета стояха зад гишето, докато самотен клиент поръчваше дванайсет двойно шоколадови понички. Пендъргаст изчака човека да плати и да излезе, след което пристъпи напред, а коланът му дрънчеше.

— Управителят да е тъдява? – изрече той с внушителен глас, а южняшкият му акцент спадна с пет степени по скалата на изисканост.

Едно от момичетата безмълвно се обърна и отиде отзад. Минута по-късно се завърна с мъж на средна възраст. Дебелите му предмишници бяха покрити с руси косми и той се потеше, при все че денят бе хладен.

— Да? – провлачи той и същевременно избърса брашнените си ръце в престилка, която вече бе покрита с лекета от мазнина и смес за понички.

— Вие ли сте управителят?

— Аха.

Пендъргаст бръкна в задния джоб на дънките си и извади служебна карта.

— Ние сме от строителния отдел в службата за контрол и безопасност на сградите. Казвам се Адисън, а това тук е колегата ми Стийл.

Мъжът огледа с присвити очи картата, която Пендъргаст бе скалъпил предишната нощ, и изгрухтя.

— Е, какво искате?

Пендъргаст прибра картата и извади няколко листа с вид на официални документи.

— Нашият офис провежда одит на строежите и разрешителните на сградите в района и открихме, че няколко от тях, в това число вашата, имат проблеми. Сериозни проблеми.

Човекът изгледа протегнатите към него листове и се намръщи.

— Какви проблеми?

— Неуредици в процедурата по получаване на разрешителни. Проблеми с конструкциите.

— Няма начин – каза онзи. – Редовно имаме инспекции, също както за храната и хигиената…

— Ние не сме от санитарните – презрително го прекъсна Пендъргаст. – Документацията показва, че този градеж е бил направен без редовно разрешително.

— Я чакайте малко. Тук сме от има-няма десет години…

— Ами че защо мислите бе поръчан одитът – каза Пендъргаст, като продължи да навира листовете в потното лице на мъжа. – Установени са редица нарушения. Повдигнати бяха съмнения за корупция.

— Вижте какво, не съм аз правилният човек, с когото да водите този разговор. Офисът по франчайз се занимава с…

— Вие сте човекът, който е тук в момента. – Пендъргаст се надвеси напред. – Налага се да слезем в онова мазе и лично да се уверим колко сериозна е ситуацията. – Пендъргаст пъхна листовете обратно в джоба на ризата си. – И като казвам това, имам предвид веднага.

— Искате да проверите мазето? Заповядайте – рече управителят, като се потеше обилно. – Не е моя вината, ако има някакъв проблем. Аз просто работя тук.

— Много добре. Да тръгваме.

— Джоуни ще ви заведе долу, докато Мери Кейт се занимава с клиентите…

— О, не! – отново го прекъсна Пендъргаст. – О, не, не, не. Никакви клиенти. Не и преди да сме свършили.