Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Шлюзът на Порт Алън. – Пендъргаст махна с ръка към голям отвор в пристана, завършващ с две огромни жълти порти. – Най-голямата свободно плуваща структура

от този вид. Свързва реката с вътрешноконтиненталните водни пътища.

Те отминаха няколко сгради покрай булеварда. Д’Агоста се съживи под свежия бриз, който духаше откъм реката. Спряха пред една информационна будка, където Пендъргаст провери обявите и таблата за съобщения.

— Колко жалко – изпуснали сме Ежегодния фестивал на гайдарите – каза той.

Д’Агоста му хвърли поглед крадешком. Като се има предвид колко тежко бе понесъл шока от убийството на съпругата си, агентът бе приел новината за Констанс Грийн – която Хейуърд им бе съобщила вчера – със забележително малко емоции. Независимо от колко отдавна Д’Агоста познаваше Пендъргаст, излизаше, че не го познава истински. Нямаше начин да не го е грижа за Констанс – а изглеждаше напълно безразличен към факта, че тя сега е арестувана и обвинена в детеубийство.

Пендъргаст излезе от будката и прекоси поляната към реката, спирайки пред останките на водозащитната преграда, сега напълно под водата.

— В началото на деветнайсети век търговският квартал е бил на две или три преки оттук – каза той, посочвайки към размътената вода. – А сега това принадлежи на реката.

Той поведе обратно по булеварда и Камърс авеню, зави наляво по Корт стрийт и надясно по Ачафалайя.

— По времето, когато д-р Торгенсон е бил принуден да се премести в последното си жилище – каза той, – Сейнт Мичъл бил станал Уест Батон Руж. По онова време този квартал представлявал западнала работническа общност, населяваща пространството между железопътната гара и пристанището за фериботи.

Той зави по друга улица; консултира се отново с картата; отмина малко по-нататък и спря.

— Настина смятам – провлачи той, – че сме пристигнали.

Бяха спрели до малък търговски мини-мол. Три сгради стояха една до друга: „МакДоналдс“, магазин за мобилни телефони и една ниска, ярко боядисана постройка, наречена „Папис донат хоул“ – местна верига закусвални, която Д’Агоста беше виждал някъде. Пред „Папис донат хоул“ се виждаха паркирани два автомобила, а гишето на „МакДоналдс“ на отбивката за коли въртеше оживена търговия.

— Това ли е? – възкликна той.

Пендъргаст кимна, посочвайки магазина за клетъчни телефони.

— Това е точното местоположение на бараката на Торгенсон.

Д’Агоста изгледа една по една сградите. Настроението му, което беше започнало да се повишава по време на кратката разходка, отново спадна.

— Точно както каза Бласт – промърмори той. – Напълно безнадеждно.

Пендъргаст пъхна ръце в джобовете си и се насочи към мини-мола. Надникна във всяка сграда поред. Д’Агоста, който не можа да събере енергията да го последва, само стоеше на съседния паркинг и гледаше. След пет минути агентът се върна. Без да каже нищо, той бавно плъзна поглед по хоризонта, завъртайки се почти незабележимо, докато внимателно изследваше всичко в радиус от триста и шейсет градуса. После го направи отново, този път като спря на половината от разглеждането.

— Погледни онази сграда, Винсънт – рече той.

Д’Агоста последва жеста с очи към Посетителския център, който бяха отминали в началото на обиколката си.

— Какво за него? – попита Д’Агоста.

— Явно на времето това е била водопомпена станция. Стилът готически ренесанс свидетелства, че може би датира от времената на първоначалния град Сейнт Мичъл. – Той направи пауза. – Да – промърмори той след малко. – Сигурен съм, че е така.

Д’Агоста изчака.

Пендъргаст се обърна и посочи в обратната посока. От тази позиция имаха прекрасна гледка към крайбрежния булевард, разрушената врата на шлюза и широката Мисисипи отвъд.

— Колко любопитно – каза Пендъргаст. – Този малък мини-мол се пада по права линия между онази стара помпена станция и вратата на шлюза на реката.

Пендъргаст тръгна бързо отново към реката. Д’Агоста се заклатушка отзад.

Спирайки почти на самия край на водата, Пендъргаст се наведе напред да изследва вратата на шлюза. Д’Агоста проследи погледа му към голяма каменна тръба, която беше зазидана с цимент и отчасти запълнена.

Пендъргаст се изправи.

— Точно както си мислех. Тук е имало стар водопровод.

— Е? Какво означава това?

— Този водопровод без съмнение е бил изоставен и затворен, когато източната половина на Сейнт Мичъл се е разпаднала във водата. Забележително!