Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Претършува роувъра, извади преносимо менгеме и ножовка с чисто ново острие.

Сложи пушката върху коленете си и поглади цевите, изтърка ги с малко машинно масло и опъна една хартиена мерителна лента по дулото. Като отбеляза едно място с нокът, той опря ножовката до него и продължи да работи.

Беше дълго, досадно, изтощително занимание. Когато свърши, изпили грапавия край с една пила, изтърка го със стоманена вълна и отново го намаза с машинно масло. Внимателно изчисти падналите стърготини, после пъхна вътре два ловджийски патрона. Отиде до мочурището с пушката и отрязаните парчета от цевите, хвърли ги колкото се може по-навътре във водата, опря пушката на кръста си и дръпна предния спусък.

Гърмежът беше оглушителен и пушката ритна като муле. Грубо, подло – и учудващо ефективно. Втората цев също даде перфектен изстрел. Той сложи гилзите в джоба си, избърса я и презареди. И вторият път сработи гладко. Чувстваше се огорчен, но и доволен.

Върна се при колата, пъхна пушката в калъфа й и извади сандвич и термос от багажа си. Ядеше бавно, вкусвайки сандвича с трюфели, докато отпиваше от горещия чай с мляко и захар от термоса. Направи усилие да се наслаждава на чистия въздух и слънцето и да не мисли за настоящия проблем. Тъкмо свършваше, когато един женски червеноопашат ястреб излетя от мочурището, без съмнение от гнездо, и започна да се носи в лениви кръгове над върховете на дърветата. Той прецени разстоянието на двеста и петдесет ярда.

Това най-после беше предизвикателство, което си заслужаваше уменията му.

Той отново зае позиция за стрелба със снайперската пушка, целейки се в птицата, но полето на видимост беше прекалено тясно и не би могъл да я задържи в него. Вместо това трябваше да използва железния си мерник. Примижа и впери очи в ястреба, използвайки онези фиксирани мерници, като се опитваше да я следва, докато тя се движи. Пак не стана: пушката беше прекалено тежка, а птицата – прекалено бърза. Тя чертаеше елипси и единственият начин да я уцели, реши той, беше да се прицели предварително в една точка от тези елипси, докато ястребът попадне в нея, и тогава да стреля.

Миг по-късно птицата падна от небето, няколко пера се откъснаха и полетяха след нея, понесени от вятъра.

Стрелецът сгъна двуногата, вдигна и преброи отново всичките гилзи, върна пушката обратно в калъфа й, прибра обяда и термоса, и нарами раницата. Огледа района за последен път, но единственият знак за присъствието му беше пътека смачкана трева.

Върна се до Рейндж роувъра с дълбоко чувство на удовлетворение. Сега най-после можеше да даде воля на чувствата си, да им позволи да протекат през тялото му, да повиши адреналина си, подготвяйки се за предстоящото убийство.

Порт Алън, Луизиана

Д’Агоста стоеше пред Посетителския център на ярката следобедна слънчева светлина и гледаше надолу по Корт стрийт към реката. Освен самия център – изискана стара тухлена постройка, безупречно обновена и осъвременена – всичко изглеждаше чисто ново: магазините, административните сгради, пръснатите къщи по брега на реката. Беше трудно да се повярва, че някъде в близката околност е живял и умрял преди почти 150 години лекарят на Джон Джеймс Одюбон.

— В началото това място било известно като Сейнт Мичъл – каза Пендъргаст. – Порт Алън бил първо основан през 1809 г., но след още петдесет години повече от половината от него била буквално изядена от Мисисипи. Да направим ли една разходка по крайбрежния булевард?

Той тръгна с бърза крачка и Д’Агоста го последва, като се опитваше да не изостава. Беше изтощен и се питаше как Пендъргаст продължава да поддържа енергията си след седмица непрекъснато пътуване с кола и самолет, като се прехвърля от едно място на друго, срутвайки се в полунощ в леглото си и поемайки отново сутринта. Имаше чувството, че Порт Алън е просто място като всяко друго.

Първо отидоха да видят предпоследното жилище, обитавано от д-р Торгенсон: атрактивна тухлена къща западно от града, сега погребален дом. Бяха се отправили бързо към кметството, където Пендъргаст бе очаровал една секретарка, която му позволи да прегледа някакви стари планове и книги. А сега бяха тук, на брега на самата Мисисипи, където Бласт твърдеше, че д-р Торгенсон е прекарал последните си неприятни месеци, принудително задържан в една барака, грохнал, в сифилитично и алкохолно вцепенение.

Крайбрежният булевард беше широк и великолепен, а гледката от пристана бе поразителна: Батон Руж се простираше на отсрещния бряг, баржи и шлепове се носеха по широкото течение в шоколадовата на цвят вода.