Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Те изтичаха по улицата към ролса. Пендъргаст отвори багажника и оставиха вътре сандъка, завит в брезентовото покривало. Последваха каските, заедно с чантата за инструменти на Д’Агоста. Затвориха багажника и бързо се плъзнаха на предните седалки, Пендъргаст дори не си даде труда да си сложи предпазния колан.

Точно когато тръгваха, Д’Агоста видя управителя да излиза от заведението. Още стискаше телефона в едната си ръка.

— Хей! – чуха го те да вика отзад. – Хей, вие! Спрете!

Пендъргаст натисна педала за газта. Ролсът изпищя на обратния завой и се понесе по посока на Корт стрийт и магистралата.

Той погледна към Д’Агоста.

— Браво, скъпи ми Винсънт. – И този път усмивката му не беше призрачна – беше искрена.

Завиха по Александър драйв, после взеха безплатната автострада към междущатско шосе 10 и моста „Хорас Уилкинсън“. Д’Агоста се отпусна доволно в седалката си. Широката Мисисипи се вълнуваше долу под тях, мрачна под оловното небе.

— Смяташ, ли че е това? – попита Д’Агоста. – „Черната рамка“?

— Абсолютно.

От моста навлязоха в истинския Батон Руж. Беше в средата на следобеда и трафикът беше умерен. Пелени от дъжд обливаха предното стъкло, а по покрива трополяха тежки капки. Пътуващите на юг коли изоставаха една по една след тях. Отминаха изхода за прехвърляне на междущатско шосе 12, когато Д’Агоста се размърда неспокойно. Не искаше да таи излишни надежди. Но може би – само може би – това означаваше, че може да види Лора Хейуърд много по-скоро, отколкото предполагаше. Разговорите с нея всяка нощ помагаха, разбира се, но не заместваха…

— Винсънт – каза Пендъргаст. – Погледни в огледалото за обратно виждане, ако обичаш.

Д’Агоста го направи. В началото не видя нищо необичайно в редицата от коли зад тях. Но после, когато Пендъргаст смени платната, забеляза друга кола – четири, може би пет коли след тях – да прави същото. Беше последен модел седан, тъмносин или черен; заради дъжда беше трудно да се каже.

Пендъргаст леко ускори, отмина няколко коли, после се върна в първоначалното платно. Минута или две по-късно тъмният седан направи същото.

— Виждам го – промърмори Д’Агоста.

Продължиха така известно време. Колата не се откъсваше от тях, стараеше се да не се забелязва прекалено.

— Мислиш ли, че е мениджърът? – попита Д’Агоста. – Мистър Бона?

Пендъргаст поклати глава.

— Този приятел тук ни следваше още от тази сутрин.

— Какво ще правим?

— Ще изчакам да стигнем покрайнините на града. Тогава ще видим. Локалните пътища могат да се окажат полезни.

Минаха покрай Мола на Луизиана, покрай няколко парка и кънтри клубове. Градският пейзаж отстъпи на разпръснато застроени предградия и накрая премина в ниви. Д’Агоста извади Глока си и вкара един патрон в цевта.

— Запази го като последно средство – каза Пендъргаст. – Не можем да рискуваме да повредим картината.

А да повредим себе си? – помисли си Д’Агоста. Той погледна в огледалото за обратно виждане, но не можа да види тъмния седан. Бяха отминали изхода за Соренто, трафикът продължи да изтънява.

— Ще го сгащим ли? – попита Д’Агоста.

— Предпочитам да го пуснем – отвърна Пендъргаст. – Ще се изненадаш на какво е способен един стар ролс.

— Да, вярно…

Пендъргаст натисна педала за газта и завъртя рязко волана надясно. Ролсът се изстреля напред, забележителна реакция за толкова голяма кола, после пресече две платна на трафика и взе завоя на изхода, без да намалява скоростта.

Д’Агоста се наклони към пасажерската врата. Погледна в огледалото за обратно виждане отново и видя, че „опашката“ им ги е последвала, засичайки един камион, и сега се носи по разклонението за изхода след тях.

Достигайки основата на наклона, Пендъргаст профуча покрай знака за спиране и мина на шосе 22 с изскърцване на гуми, като задницата на колата занесе под ъгъл от сто и двайсет градуса. С ловко завъртане Пендъргаст премина в правилната лента и после отново натисна газта. Тежката кола се отскубна напред, задминавайки един бояджийски ван, един буик и транспортиращ раци камион. Отзад ги сподири сърдит хор от клаксони.

Д’Агоста погледна през рамо. Седанът ги настигаше, изоставяйки всеки опит за прикриване.

— Продължава да се приближава – каза той.

Пендъргаст кимна.

Като ускориха още, те пресякоха малък търговски район – на три пресечки от магазини за селскостопански инструменти и железарски стоки, отминавайки ги като малки спирки. Напред редица от крушки маркираше пресечката на шосе 22 с магистралата за летището. В момента я пресичаха няколко превозни средства, задните им светлини образуваха вълнообразни плътни потоци. Те прелетяха над железопътни релси, ролсът за миг се отдели от земята и се озова до кръстовището. В този момент светофарът светна жълто, а след това – червено.