Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Не вярвам и на думица от това – каза Д’Агоста, докато пътуваха с асансьора надолу към лобито. – Просто се опитва да ни накара да повярваме, че Хелън не е искала картината, за да прикрие неговите мотиви да я нарани. Покрива си задника, не иска да го подозираме за убийството й – толкова е просто.

Пендъргаст не отвърна.

— Този тип очевидно е умен, човек би допуснал, че ще измисли нещо по-убедително – продължаваше Д’Агоста. – И двамата са искали картината, а Хелън е стигнала твърде близо. Бласт не е искал никой друг да вземе полагащото му се наследство. Толкова. А що се отнася до големите афери, контрабандата на слонова кост и кожи – ами, той има контакти в Африка, могъл е да ги използва, за да организира убийството.

Вратата на асансьора се отвори, те прекосиха лобито и пристъпиха в изпълнената с морска влага нощ. Вълните въздишаха върху пясъка, светлинки блестяха от милиони прозорци и обагряла тъмния плаж в цвета на отразени огньове. От някакъв ресторант наблизо долиташе музиката на мариачи.

— Откъде знаеше за тази работа? – попита Д’Агоста, докато се насочваха към пътя.

Пендъргаст сякаш се събуди от сън.

— Моля?

— За нещата в килера? Кожите? Как разбра?

— По миризмата.

— Миризма ?

— Както всеки притежател на кожа от голяма котка ще потвърди, тези кожи притежават едва доловим мирис, не неприятен, напомнящ за мускусен парфюм – не може да се сбърка. Познавам го добре: като деца аз и брат ми се криехме в гардероба, където майка ни държеше кожените си палта. Знаех, че това приятелче търгува контрабандно със слонова кост и рогове на носорози; не беше сложно да се предположи, че търгува и с нелегални кожи.

— Разбирам.

— Хайде, Винсънт – „Карамино“ е само на две пресечки оттук. Най-добрите щипки от раци в Залива, както чувам: отлични са в компанията на леденостудена водка. А аз определено имам нужда от питие.

Ню Йорк сити

Когато капитан Хейуърд влезе в занемарената чакалня пред стаите за разпит в мазето на Площад „Полиция“, двамата свидетели, които беше извикала, станаха.

Сержантът от отдел „Убийства“ също стана и Хейуърд се намръщи.

— Добре, седнете и се отпуснете. Не съм президентът. – Тя осъзнаваше, че всичките тези златни нашивки по раменете й вероятно бяха доста респектиращи, особено за човек, който работи на кораб, но това беше малко прекалено и я караше да се чувства неловко. – Съжалявам, че се наложи да ви безпокоя в неделя. Сержант, ще викам по един, без някакъв специален ред.

Тя влезе в стаята за разпити — една от по-приятните, предназначена за свидетели, които сътрудничат, а не за строги разпити на заподозрени. Вътре имаше масичка за кафе, бюро и два стола. Аудио-видео операторът беше вече там и й кимна, вдигайки нагоре палци.

— Благодаря – каза Хейуърд. – Високо го оценявам, особено за толкова кратко време. – Новогодишното й решение беше да овладява сприхавия си нрав спрямо подчинените си в службата. Тези над нея още получаваха неподправеното отношение: Ритни горния , целуни долния , това беше новото й мото.

Тя провря глава през вратата.

— Да влезе първият, моля.

Сержантът доведе първия свидетел, който беше още в униформа. Тя му посочи стола.

— Знам, че вече са ви разпитвали, но се надявам да нямате нищо против още един тур. Ще се опитам да трае кратко. Кафе, чай?

— Не, благодаря, капитане — отвърна морският служител.

— Вие сте директор „Корабна сигурност“, така ли е?

— Точно така.

Директорът по сигурността беше безобиден възрастен джентълмен с рошава бяла коса и приятен британски акцент, който приличаше на пенсиониран полицейски инспектор от някакъв малък град в Англия. И сигурно е точно такъв , помисли си тя.

— И така, какво се случи? – попита Лора. Винаги обичаше да започва с основните въпроси.

— Ами, капитане, това за пръв път ми направи впечатление малко след отплаването. Получих оплакване, че една от пасажерките, Констанс Грийн, се държала странно.

— Как така?

— Беше на борда с детето си, бебе на три месеца. Това само по себе си е необичайно – не мога да си спомня дори и един случай пътник да се е качил с толкова малко дете. Особено пък самотна майка. Получих рапорт, че точно след качването си на кораба един дружелюбен пасажер е поискал да види бебето – и може би се е приближил твърде близко — и че госпожа Грийн, както изглежда, е заплашила пасажера.

— Какво направихте?