Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Отпускайки се на платформата, той се претърколи по грубите дъски и остана да лежи на една страна, в готовност. Напрегна се и му се стори, че чува глас, съвсем слаб дори за неговия необикновен слух, който шепнеше нещо бавно и монотонно, сякаш нареждаше молитва. Луната сега беше точно отгоре и лагерът, навътре в дърветата, беше изпъстрен с лунни петна. Почака още малко. След това се изправи на крака и се стрелна към сянката на най-близката пристройка, притискайки се към стената. Един-единствен прозорец, потънал в сенките, хвърляше слаба светлина върху платформата.

Той пристъпи напред, зави зад ъгъла и се приведе, за да мине под втори прозорец. Заобиколи поредния ъгъл и се озова до една врата. Беше стара и разнебитена, с ръждясали панти, боята се лющеше на ивици. Натисна бравата и установи, че е заключена; малко усилие от негова страна – и ключалката не беше вече проблем. Той изчака приведен.

Никакъв звук.

Бавно завъртя топката, отвори вратата и прекрачи прага безшумно с насочено оръжие.

Погледът му бе посрещнат от голяма, елегантна дневна, някак овехтяла. В единия край се открояваше масивна каменна камина, а над нея – покрит с плесен препариран алигатор върху плоча; рафт с лули от изтравниче и тумбест апарат за газирана вода върху дървената полица над камината. До една от стените стояха празни сандъци за оръжия, други бяха пълни с изгнили платнища и въдичарски пръти, трети разкриваха рибарски мухи и примамки. Червени кожени мебели, поокъсани и напукани от годините, бяха групирани около угасналата камина. Стаята изглеждаше прашна, малко използвана. За такова голямо помещение бе забележително празна.

Един съвсем слаб звук от стъпки се чу точно над главата му, после мърморене.

Стаята беше осветена от няколко висящи керосинови фенери, сложени на възможно най-тъмните места. Пендъргаст откачи един, завъртя фитила да свети по-силно и прекоси стаята, стигайки до тясно, оградено стълбище, застлано плътно с пътеки. Бавно изкачи стъпалата.

Разликата между втория и първия етаж беше забележителна. Тук нямаше нищо от тежките, разпилени предмети, смесването на цветове, форми и шарки. Когато стигна последното стъпало, бе посрещнат от дълъг коридор, от двете страни, на който се редяха спални, явно от дните, когато лагерът е приемал гости. Но обичайните декорации, столовете и картините, както и рафтовете с книги напълно липсваха. Вратите бяха отворени, разкриваха голи стаи. Всеки прозорец бе покрит с тензух, явно да пропуска светлина. Всичко беше в убити тонове, почти черно-бяло. Дори дупките от чепове бяха грижливо запълнени.

В дъното на коридора зееше полуотворена голяма врата. Пендъргаст се промъкна като котка. Последните спални, покрай които премина, явно продължаваха да се използват, едната много голяма и елегантна, макар и доста спартанска, с наскоро оправено легло, прилежаща баня и гардеробна – и еднопосочно огледало, което гледаше във втора, свързана спалня, по-малка и по-аскетична, без други мебели, освен голямо двойно легло.

Пендъргаст стигна до вратата в дъното и се ослуша. Можеше да чуе, за първи път, слабото туптене на генератор. Откъм стаята не идваше никакъв звук: всичко тънеше в тишина.

Той се позиционира от едната страна и после с бързо движение се завъртя и ритна вратата с всичка сила. Тя се отвори и Пендъргаст едновременно с това се хвърли на пода.

Силен взрив от оръжие разцепи рамката на вратата над него и отнесе парче с размерите на баскетболна топка, поръсвайки го с тресчици, но преди стрелецът да успее да изпразни нов куршум в Пендъргаст, той използва момента да се претърколи и стана; вторият куршум заличи една странична масичка до вратата, но в този момент агентът беше върху стрелеца, уви ръка около врата му – и осъзна, че държи висока, поразително красива жена.

— Сега можете да свалите ръцете си от мен – произнесе тя студено.

Пендъргаст я пусна и отстъпи назад, насочил към нея четирийсет и петкалибровия си пистолет.

— Не мърдайте – каза той. – Дръжте ръцете си така, че да ги виждам. – Той бързо проучи стаята и беше смаян от онова, което видя: изключително модерна апаратура, състояща се от лъскаво медицинско оборудване – система за физиологически мониторинг, пулсов оксиметър, монитор за следене на съня, вентилатор, помпа за вливане, количка, преносим рентгенов апарат, половин дузина дигитални диагностични устройства. Всички захранвани с електричество.

— Кой сте вие? – попита жената. Гласът й беше леден, беше възвърнала присъствието на духа си. Беше облечена просто и елегантно в бледокремава рокля без шарки, не носеше бижута, но все пак беше грижливо гримирана, с направена коса. Но най-много от всичко Пендъргаст бе впечатлен от силния интелект зад стоманеносивите й очи. Позна я почти веднага от снимките.