Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Отмина, всичко отмина.

Той се изкачи по стълбите до площадката на втория етаж. Тук два коридора водеха към спалните в отсрещните крила на къщата, и към намиращата се право напред всекидневна през един сводест портал, охраняван от кръстосани слонски бивни.

Влезе във всекидневната. На пода лежеше килим от зебра, а от полицата над голямата камина го гледаше с разярените си стъклени очи главата на един африкански бивол. На стената имаше голям брой други глави на животни: куду, антилопа, елен, сърна, див глиган, лос.

Той стисна ръце зад гърба си и бавно прекоси стаята. При вида на тези безмълвни пазители на спомени и отдавна отминали събития, мислите му отново се насочиха към Хелън. Миналата нощ бе сънувал стария кошмар – толкова жив и ужасяващ, както винаги – и отмъстителните последици още горяха като язва в стомаха му. Може би тази стая щеше да го освободи от тъкмо този демон поне за известно време. Той никога нямаше да изчезне, разбира се.

Отсреща до стената стоеше заключеният шкаф за оръжия, в който се намираше неговата колекция от ловни пушки. Това беше дивашки, кървав спорт – да забиеш трийсет грама олово, изстреляно с шестстотин метра в секунда, в някое диво животно – и той се чудеше защо това го е привличало. Но всъщност Хелън беше тази, която наистина обичаше да ловува, странен интерес за жена – но пък самата Хелън беше странна жена. Във висша степен странна.

Той погледна през вълнистото прашно стъкло към пушката й – двуцевна „Кригхоф“, отстрани изящно гравирана и инкрустирана със сребро и злато, ореховият приклад – излъскан от употреба. Това бе сватбеният му подарък за нея, точно преди да отидат на сафари за медения си месец, след лова на диви биволи в Танзания. Красиво нещо беше тази пушка: шестцифрена сума за най-финото дърво и благородни метали с жестоко предназначение.

Докато гледаше, той забеляза малък бордюр от ръжда по ръба на дулото.

Отиде до вратата на всекидневната и извика надолу:

— Морис? Ще бъдете ли така любезен да ми донесете ключа за оръжейния шкаф?

След доста време Морис се появи в коридора.

— Да, сър. – Той се обърна и отново изчезна. Няколко минути по-късно бавно изкачи стенещите стъпала, стиснал железен ключ в набраздената си от вени ръка. Той изскърца покрай Пендъргаст и спря пред шкафа, пъхна ключа и го завъртя в ключалката.

— Заповядайте, сър. – Лицето му остана безстрастно, но Пендъргаст беше доволен да усети у Морис чувство на гордост: че държи ключа в ръцете си, и че това е от полза.

— Благодаря, Морис.

Кратко кимване и прислужникът си тръгна.

Пендъргаст бръкна в шкафа и – бавно, бавно – хвана студения метал на цевта. Пръстите му изтръпнаха при досега с оръжието. По някаква причина пулсът му се ускори – остатъчен ефект от нощния кошмар, без съмнение. Той я извади и я сложи на масата за хранене в средата на стаята. От едно чекмедже под шкафа извади принадлежности за чистене на оръжия и ги подреди до пушката. Избърса ръцете си, вдигна пушката и отвори двете цеви, оглеждайки ги.

Беше леко изненадан: дясната цев беше силно зацапана; лявата беше чиста. Той остави оръжието замислен. Излезе отново на стълбищната площадка.

— Морис?

Прислужникът се появи отново.

— Да, сър?

— Знаете ли някой да е стрелял с „Кригхоф“-а след… смъртта на съпругата ми?

— Нареждането ви беше изрично, сър, че никой не бива да я пипа. Никой дори не се е доближавал до шкафа.

— Благодаря, Морис.

— На вашите услуги, сър.

Пендъргаст се върна във всекидневната, като този път затвори вратите. Извади от бюрото стара канцеларска хартия, изтупа я и покри с нея масата. После мушна една четка в дясната цев, изтръска малко от мръсотията върху хартията и я изследва: миниатюрни частици и люспи от нещо изгоряло, с хартиена субстанция. Той бръкна в джоба на сакото си, извади лупата, която винаги носеше със себе си, и се вгледа по-напрегнато. Нямаше съмнение: това бяха изгорени, овъглени парченца от набивка [13] Елемент от устройството на патрона с форма на кръгла пластина, който отделя куршума от гилзата. Направена е от късче памучен плат, от картон или дори от бамбук. След взривяване на барута в гилзата набивката осигурява налягане на изгорелите газове, които изстрелват през дулото куршума (оловния или меден връх, наричан проектил). При изстрел набивката изгаря; микрочастици от нея полепват по цевта. – Б.пр. .

Но .500/416 нитро експрес [14] Големокалибрен ловен патрон – 11.3 мм. За тези патрони се използва не барут, а кордит, смес от нитроцелулоза и нитроглицерин. – Б.пр. нямаше набивки: само куршума, металната ризница и експлозива. Така че патронът, дори дефектен, никога не би оставил такъв нагар след себе си.