Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Господин Тайни, колежката ми и аз бихме искали да наемем водна шейна, за да разгледаме блатото. Има ли свободна?

За изненада на Хейуърд Тайни кимна. Мъжете от тълпата размениха погледи.

— Разбира се, мога да ви дам – каза Тайни.

— Отлично? А водач?

Поредна размяна на погледи.

— Не мога да осигуря водач – произнесе Тайни бавно, – но бих се радвал да ви покажа къде да отидете по карта. Вътре се продават карти.

— Надяваме се най-вече да посетим Спениш Айлънд.

Дълго мълчание.

— Няма проблем – каза Тайни. – Заобиколете към частния док от другата страна, където държим лодките, и ще ви нагласим.

Те последваха едрия мъж зад сградата към търговския док от другата страна. Половин дузина скръбни на вид водни шейни и плоскодънни лодки стояха в хелингите си. Пендъргаст присви устни, огледа ги набързо и избра най-новата на вид шейна.

Половин час по-късно те бяха в нея, с Пендъргаст на щурвала, влизайки в Лейк Енд. Когато излязоха в открити води, Пендъргаст даде газ, пропелерът изрева и шейната се понесе по водата. Градчето Малфурш с разнебитените си докове и тъжни, разкривени сгради, бавно изчезна в леката мъгла, която висеше над повърхността на езерото. ФБР агентът в черния си костюм и снежнобяла риза изглеждаше абсурдно не на място върху палубата на водната шейна.

— Дотук беше лесно – каза Хейуърд.

— Наистина – съгласи се Пендъргаст, загледан през повърхността на водата. После се обърна към нея.

— Капитане, нали осъзнавате, че те са били уведомени предварително за нашето идване?

— Какво ви кара да мислите така?

— Може да се очаква определена неприязън към богати клиенти, пристигащи в Ролс ройс. Но степента на враждебност беше толкова недвусмислена и толкова мигновена, че човек може да заключи, че са ни очаквали. Съдейки по посланието, издраскано върху колата ми, явно ни смятат за природозащитници.

— Казахте им, че сме колекционери на птици.

— При тях идват колекционери на птици непрекъснато. Не, капитане: убеден съм, че ни вземат за природозащитници-бюрократи или може би за държавни учени, представящи се за колекционери на птици.

— Взели са ни за други?

— Възможно е.

Шейната се плъзгаше по кафявите води на езерото. Още щом градът изчезна напълно, Пендъргаст обърна шейната на деветдесет градуса.

— Спениш Айлънд е на запад – каза Хейуърд. – Защо се насочваме на север?

Пендъргаст извади картата, която Тайни им беше продал. Навсякъде по нея се виждаха драсканиците на дебелия мъж и мръсни отпечатъци от пръсти.

— Помолих Тайни да отбележи всички пътища към Спениш Айлънд, които той знае. Очевидно тези приятели познават блатото по-добре от всеки друг. Тази карта може да се окаже повече от полезна.

— Само не ми казвайте, че ще повярвате на този човек.

Пендъргаст се усмихна безрадостно.

— Вярвам безрезервно – че лъже. Можем със сигурност да отхвърлим онези маршрути, които той е отбелязал. Което ни оставя подход откъм северната страна. По този начин можем да избегнем засадата в разклонението западно от Спениш Айлънд.

— Засада?

Веждите на Пендъргаст се вдигнаха нагоре.

— Капитане, предполагам осъзнавате, че единствената причина да можем да наемем тази лодка, е защото те планират да ни изненадат в блатото. Не само са предупредени за идването ни, но изглежда също така някой им е подхвърлил някаква история, която да възбуди гнева им, съпроводена с инструкции да ни сплашат или дори да ни убият, ако се опитаме да отидем в блатото.

— Може да е случайно съвпадение – допусна Хейуърд. – Може би истинските природозащитници точно сега идват в Малфурш.

— Щях да се тревожа за това, ако бяхме пристигнали с вашия буик. Но няма съмнение, че са очаквали двама души, които точно отговарят на нашето описание. Защото израженията на лицата им след нашето излизане бяха съвсем недвусмислени.

— Как някой би могъл да знае къде отиваме?

— Отличен въпрос, един от онези, на които нямам отговор. Засега.

Хейуърд помисли за минута.

— Тогава защо се конфронтирахте с тях? Държахте се като някакво градско конте?

— Защото трябваше да се уверя в тяхната враждебност. Да съм напълно сигурен, че ще отбележат погрешни маршрути върху картата. За да знам в каква посока трябва да поемем. На едно по-общо ниво една възбудена и подозрителна тълпа е далеч по-издайническа, отколкото смесената или отчасти дружелюбната. Помислете над нашия малък разговор, и струва ми се ще се съгласите, че научихме много повече от тази разгневена тълпа, отколкото би било иначе. Намирам, че ролсът беше от изключителна полза в това отношение.