Линкольн Чайлд - Трескави сънища

С ръмжене Тайни приближи отстрани лодката си; в носа й стоеше един мършав мъж с насочена към тях пушка. Тайни се прехвърли в шейната им и тя се наклони от тежестта му. Пресегна се и взе пистолетите от ръцете им. Изследвайки „Лес Байер“-а на Пендъргаст, той изсумтя одобрително и го пъхна в колана си. Взе „Глок“-а на Хейуърд и го хвърли на пода на лодката си.

— Браво, браво. – Той се ухили и изплю солидна порция тютюнев сок във водата. – Не знаех, че вие, природозахцитниците, разчитате на пистолети.

Хейуърд го погледна.

— Правите сериозна грешка – каза тя равно. – Аз съм капитан от отдел „Убийства“ в Нюйоркското полицейско управление. И ще ви помоля да свалите оръжието си, иначе ще си носите последствията.

Мазна усмивка цъфна върху лицето на Тайни.

— Така ли било?

— Ще смъкна едната си ръка, за да ви покажа значката си – каза Хейуърд.

Тайни направи стъпка напред.

— Не, благодаря, ще си я взема сам. – Като държеше оръжието си до главата й, той бръкна и заопипва джобовете на ризата й, първо единия, после другия, наслаждавайки се на процеса.

— Циците са истински – избоботи той и избухна в дрезгав смях. – Освен това си ги бива, грамадите, мамка му.

Той бръкна в джоба на панталона й и най-после измъкна портфейла със значката й. Отвори го.

— Ей, я вижте тук!

Вдигна значката и я показа наоколо. После сам я разгледа, присвивайки влажните си устни.

— Капитан Л. Хейуърд, пише тук. Отдел „Убийства“. Има даже и снимка! Поръчали сте да ви я изпратят от книжка с комикси?

Хейуърд отвърна на погледа му. Можеше ли наистина да е толкова тъп? Това я разгневи.

Тайни затвори портфейла, протегна ръка назад, направи движение сякаш избърсва огромния си задник с него и го хвърли във водата с плясък.

— Ето какви мисля аз за значката ти — каза той. – Лари, ела тук и претърси този.

Жилавият мъж се качи на водната шейна и се приближи до Пендъргаст.

— Никакви глупости, иначе ще изпразня това нещо в теб – каза той и посочи оръжието си. – Кротко.

Той започна да претърсва Пендъргаст. Извади втори пистолет, някакви инструменти, документи и неговата значка.

— Я дай да видя – каза Тайни.

Мъжът на име Лари му я подаде. Тайни я изследва, изплю тютюн върху нея, затвори я и я хвърли във водата.

— Поредните боклуци. Вие, хора, сте нещо друго, знаете ли го?

Хейуърд усети дулото да се забива отстрани в главата й.

— Наистина – каза Тайни и гласът му стана по-силен.

— Идвате тук, дрънкате ни някакви глупости за птици, а после си мислите, че някакви фалшиви значки ще ви спасят жалките задници. Така ли ви казаха да направите, ако има непредвиден случай? Нека ви кажа нещо: знаем кои сте и защо сте тук. Само че няма да откъснете и един инч от блатото ни. Това е нашата земя, от нея живеем. От нея баба ми е изхранвала баща ми, от нея храня и аз децата си. Това не ти е някакъв Диснилед за янки с каяци. Това е нашето блато.

От околните лодки се надигнаха одобрителни възгласи.

— Извинете, че прекъсвам малката ви реч – каза Хейуърд, – но аз наистина съм полицай, а той е агент от ФБР, и за ваша информация вие сте арестувани. Всички вие.

— О-о-о! – проточи Тайни и доближи тлъстото си лице към нейното. – Ко-о-о-лко съм уплашен. – Миризма на уиски и стар лук облъхна Хейуърд.

Той се огледа.

— Хей! Може би трябва да си организираме тук един малък стриптийз, какво ще кажете? – Тайни хвана собствените си, твърде големи за мъж гърди, и ги потърка.

Викове на одобрение, дюдюкане, крясъци.

— Я да видим малко истински свирки.

Хейуърд погледна Пендъргаст. Лицето му беше напълно неразгадаемо. Мършавият мъж на име Лари държеше пушка до главата му и още две дузини пушки сочеха в тяхна посока.

Тайни се пресегна и дръпна яката на блузата на Хейуърд, опитвайки се да я откъсне; Хейуърд се отскубна и копчетата изхвърчаха.

— Браво! – каза Тайни, после я удари през лицето, изпращайки я на пода на шейната.

— Стани – заповяда той под звуците от смях. Тайни не се смееше. Тя се изправи със зачервено лице и той притисна дулото към ухото й. – Добре, кучко. А сега сама си съблечи блузата. За момчетата.

— Върви по дяволите! – сопна се Хейуърд.

— Направи го – промърмори Тайни, притискайки още дулото към ухото й. Тя усети, че руква кръв. Блузата й вече беше наполовина скъсана.

— Направи го!

Тя доближи трепереща ръка към едно копче и започна да го разкопчава.

— Уха! – раздадоха се викове. — А така!

Тя хвърли кос поглед към Пендъргаст. Агентът остана неподвижен, безизразен. Какво се въртеше в главата му?