Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Каналът се стесни и Пендъргаст изключи двигателя на водната шейна. Тишината, която последва, изглеждаше дори по-тежка, отколкото бе ревът на лодката.

Хейуърд го погледна.

— А сега какво?

Пендъргаст съблече сакото на костюма си, провеси го върху седалката си и измъкна един прът от стойката му.

— Прекалено тясно е за двигателя – не бихме искали да се закачи за някой клон при три хиляди оборота в минута. Боя се, че ще се наложи да гребем.

Той зае позиция на кърмата и оттласна лодката напред покрай един изоставен „влекач“ за извозване на дървени трупи, с надвиснали над него кипарисови клони и гъстак от водно тупело. Беше късен следобед, но блатото вече тънеше в дълбока сянка. Отгоре нямаше и намек за слънце, само обгръщащи одеяла от зелено и кафяво, напластени едно върху друго. Сега звукът на насекоми и птици се усили, за да запълни празнотата от двигателя: странни викове, писъци, чуруликане, жужене и крясъци.

— Аз ще поема, когато се наложи да си починете – каза Хейуърд.

— Благодаря, капитане. – Лодката се плъзна напред.

Тя се консултира с двете карти, сложени една до друга: картата на Тайни и разпечатката от „Гугъл Ърт“. След два часа те бяха на може би половината път до Спениш Айлънд, но най-гъстата, прилична повече на лабиринт част на блатото, лежеше напред, отвъд малко пространство открита вода, отбелязано на картата като „Малкия ръкав“.

— Какъв е планът ви, след като отминем ръкава? – посочи Хейуърд разпечатката. – Там изглежда доста тясно. И няма канали за дървени трупи.

— Вие ще поемете гребането, а аз ще навигирам.

— И как точно възнамерявате да го правите?

— Теченията са от изток на запад, към река Мисисипи. Стига да се държим в западното течение, никога няма да стигнем до задънена улица.

— Не видях и най-слаб признак за течение, откак сме тръгнали.

— Има, има.

Хейуърд удари един звънтящ комар. Раздразнена, тя изстиска огромно количество репелент против насекоми върху ръцете си и го размаза по врата и лицето си. Напред вече можеше да види през ръбестите дънери на дърветата блясък на слънчева светлина.

— Ръкавът – каза тя.

Пендъргаст подкара лодката напред и дърветата изтъняха. Внезапно те излязоха в открити води, стряскайки семейство белочели водни кокошки, които бързо отлетяха, пляскайки с крила ниско по водата. Той закачи пръта и запали двигателя, шейната отново се понесе по гладката като огледало повърхност на ръкава, насочвайки се към непроходимата плетеница от зелено и кафяво в западния му край. Хейуърд се облегна назад, наслаждавайки се на хладния полъх на въздуха и на относителната откритост на пространството след клаустрофобичността на блатото.

Когато разклонението се стесни отново – твърде скоро – Пендъргаст намали скоростта. Минути по-късно спряха пред сложен лабиринт от заливи, които сякаш отиваха във всички посоки, скрити от плевели и водни зюмбюли.

Хейуърд погледна картата, после разпечатката, и сви рамене:

— По кой от тях? – попита тя.

Пендъргаст не отговори. Двигателят работеше на празен ход. Внезапно той завъртя шейната на сто и осемдесет градуса и даде газ; в същия момент Хейуърд чу боботене от всички страни около тях.

— Какво е това, по дяволите ? – промърмори тя.

Водната шейна се откъсна напред с рев, обратно по посока на отворения ръкав, но беше прекалено късно: дузина лодки с мощни извънбордни двигатели излязоха с ръмжене от тъмното блато от двете страни на тесния канал, блокирайки отстъплението им.

Пендъргаст извади оръжието си и стреля в най-близката лодка; капакът на двигателя й отхвърча. Хейуърд измъкна собствения си пистолет в отговор на стрелбата по пропелера на водната им шейна; с едно силно „прас“ пропелерът се разцепи, разбивайки огромната клетка; шейната им забави и се залюля странично, спирайки във водата.

Хейуърд се прикри зад една седалка, но скоро осъзна, че ситуацията е безнадеждна. Бяха попаднали в засада и сега бяха наобиколени от лодки за лов на костур, с най-малко трийсет човека в тях, всички въоръжени, всички с насочени към тях оръжия. А в лодката начело стоеше Тайни с полуавтоматичен „ТЕК-9“ в тлъстите си лапи.

— Хей, вие двамата, изправете се! – подвикна той. – Ръце над главата, бавно и кротко! – Това беше придружено от предупредителен изстрел над главите им.

Хейуърд погледна Пендъргаст, също приведен зад седалката. Кръв се стичаше от една дълбока прорезна рана върху челото му. Той кимна кратко, после се изправи с ръце над главата, пистолетът висеше на палеца му. Хейуърд направи същото.