Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Колко интересно – пророни Грег.

— Когато пътувам, винаги първо търся местния пастор. Той никога не ме разочарова, никога.

— Радвам се да го чуя.

— Защото местният пастор познава хората. Той знае легендите. Но като божи човек, не е суеверен. Не се влияе от такива неща. Прав ли съм?

— Ами, истина е, че човек чува разни истории. Но те са точно това, пастор Пендъргаст: истории. Аз не им обръщам голямо внимание.

— Правилно. Иначе това блато, Блек Брейк, е едно от най-големите и най-легендарни в Юга. Знаете ли го?

— Естествено.

— Чували ли сте за място в блатото, наречено Спениш Айлънд?

— О, да. То не е в действителност остров, разбира се – по-скоро тинест район и с плитка вода, където кипарисовите дървета никога не са били сечени. Намира се в средата на блатото, девствени гори. Никога не съм го виждал.

Пендъргаст започна да си записва.

— Казват, че имало стар риболовен и ловен лагер там.

— Напълно вярно. Принадлежеше на семейство Броуди, но беше затворен преди трийсет години. Предполагам, че вече е изгнил в блатото. Така става с изоставените сгради, знаете.

— Има ли някакви истории за Спениш Айлънд?

Той се усмихна.

— Разбира се. Обичайните измислици за духове, слухове, че мястото се обитавало от незаконни заселници и се използвало за контрабанда на наркотици – такива неща.

— Измислици за духове?

— Местните непрекъснато говорят за средата на блатото, където се намира Спениш Айлънд: необясними светлини през нощта, странни шумове, все от този сорт. Преди няколко години в блатото изчезна един водолаз. Намериха наетата от него надуваема лодка да се носи по разклонението недалеч от Спениш Айлънд. Предполагам, че се е напил и е паднал във водата, но местните хора разправят, че бил убит или е хванал блатна лудост.

— Блатна лудост?

— Ако човек прекара прекалено много време в блатото, го хваща, и може да полудее. Така казват хората. Макар да не вярвам съвсем в тази работа, трябва да кажа, че това е едно… плашещо място. Лесно е да се изгубиш в него.

Пендъргаст си записа всичко с изражение, говорещо за явен интерес.

— Ами светлините?

— През нощта, знаете, излизат водолази и понякога се връщат с истории за необясними светлини, които минават през блатото. А според мен просто се виждат едни други. Трябва ти светлина, за да се гмуркаш. А може и да е природен феномен, блатен газ или нещо такова.

— Отлично – каза Пендъргаст, записвайки си в същото време. – Точно такова нещо търсех. Друго?

Окуражен, Грег продължи:

— Непрекъснато се говори за гигантски алигатор в блатото. За повечето от южните блата се носят такива легенди, както – сигурен съм – знаете. И понякога те се оказват истина – в блатото Конрой в Тексас преди няколко години беше прострелян един алигатор, дълъг над осем метра. Ядял цял елен, когато бил убит.

— Интересно – пророни Пендъргаст. — И ако някой иска да посети Спениш Айлънд, как трябва да стигне до него?

— Отбелязано е на старите карти. Проблемът е, че влизането там е много трудно, с всичките тези лабиринти от канали и наносни ивици. А и кипарисите са гъсти. Където водата е плитка се извисяват папрати и калина и е направо непроходимо. Не можете да отидете направо до Спениш Айлънд. Честно казано, не мисля, че някой е стъпвал там от години. Той е доста навътре в резервата, ловът и риболовът не са позволени и влизането и излизането оттам е дяволски трудно. Аз силно бих се противопоставил на това.

Пендъргаст затвори бележника си и стана.

— Благодаря ви много, пасторе. Всичко това е изключително полезно. Ето телефонният ми номер, ако се наложи да ми се обадите. Непременно ще ви изпратя книгата, когато излезе.

Докато влизаха обратно в Ролса, Хейуърд попита:

— А сега какво?

— Обратно при нашите приятели в Малфурш. Имаме там недовършена работа.

Те стигнаха до същия паркинг и паркираха на същото прашно място. На доковете стоеше същата група мъже, които отново се обърнаха и ги загледаха. Когато двамата с Хейуърд излязоха от колата, Пендъргаст промърмори:

— Оставете ме да се справя със ситуацията, капитане.

Хейуърд кимна, леко разочарована. Тя донякъде се надяваше, че някое от тези стари момчета ще прекрачи линията, така че да може да му срита задника и да го закопчае.

— Господа! – каза Пендъргаст, отправяйки се към групата. – Върнахме се.

Хейуърд усети ново стягане.

Онзи дебелия – Тайни – пристъпи напред и зачака със скръстени пред гърдите ръце.