Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Появи се нова двайсетачка – последната банкнота в портмонето на Фелдър – и тя изчезна бързо като предишните. После жената бръкна в чантата си и извади лист хартия, сгънат на две. Единият край беше оръфан, сякаш е бил откъснат от книга. Тя му го подаде. Написано със старовремския почерк на Констанс, той прочете следното:

Моля ви, предайте незабавно тази бележка на д-р Фелдър, от болница „Маунт Мърси“, Литъл Гавърнърс Айлънд. Моля – ВЪПРОСЪТ Е НА ЖИВОТ И СМЪРТ.

Фелдър ще ви даде парична награда.

Ръцете му сега трепеха още по-силно, той разгъна листа. За негова изненада, съобщението вътре беше написано до друг – Пендъргаст:

Алойзиъс – бях отвлечена от човек, който твърди, че е твой зет . Джъдсън Естерхази. Представяше се с името д-р Пул. Държат ме в къща, намираща се някъде в Горен Ийст сайд, но скоро ще ме преместят, само че не знам къде. Боя се, че той се кани да ме нарами. Има нещо, на което особено ми наблегна повече от веднъж: Отмъщение – там ще свърши всичко.

Моля те, прости глупостта и наивността ми. Каквото и да се случи, помни, че поверявам съдбата на детето си на твоите грижи.

Фелдър вдигна очи, внезапно преливащ от въпроси. Но жената вече не се виждаше никъде.

Той надникна навън, но тя бе изчезнала. Влезе вътре и се насочи към мястото, където д-р Остром и детективът чакаха.

— Е? – попита д-р Остром. – Какво искаше?

Безмълвно Фелдър му подаде бележката. Той видя как Остром видимо се стресна, когато прочете адреса, после съобщението вътре.

— Къде е жената? – попита рязко Остром.

— Изчезна.

— Господи боже. – Остром тръгна към телефона на стената и вдигна слушалката. – Обажда се д-р Остром – каза той. – Свържете ме с пропуска.

Отне само няколко думи, за да стане ясно, че таксито на жената вече е тръгнало. Остром ксерокопира документа, после връчи оригинала на детектива.

— Трябва да спрем тази жена. Обадете се на хората си. Настигнете я. Разбрахте ли?

Детективът се засуети, откачи радиостанцията си и заговори в нея.

Фелдър се обърна към Остром.

— Тя твърди, че детето й е живо. Какво би могло да означава това?

Остром едва поклати глава.

Естерхази гледаше внезапната суетня на борда на „Фергелтунг“, когато моторната лодка се приближи неочаквано откъм яхтклуба. Той приближи един бинокъл към очите си и се взря напрегнато в нея през затъмнените стъкла на главния салон. В първия момент – тъй като такова директно приближаване бе невероятно, – се зачуди дали не би могъл да е Пендъргаст. Но не: беше някой, когото никога преди не беше виждал, кацнал някак несигурно на носа на малкия плавателен съд.

Фалконър се приближи.

— Той ли е?

Естерхази поклати глава.

— Не. Не знам кой е този човек.

— Ще разберем. – Фалконър излезе на задната палуба.

— Хей, яхтата! – каза мъжът, кацнал на носа. Беше Облечен, дори натруфен, в моряшки стил: тъмносин блейзер, фуражка, шал за врата.

— Здрасти – извика Фалконър с приятелски глас.

— Съсед съм – обяви мъжът. – Възхищавах се на яхтата ви. Безпокоя ли ви?

— Съвсем не. Ще се качите ли на борда?

— С удоволствие. – Мъжът се обърна към служителя от яхтклуба: – Непременно ме чакайте.

Човекът кимна.

Яхтсменът стъпи на дървената платформа в задната част на яхтата, докато Фалконър отваряше щурца на кърмата, за да го пропусне на борда. Добирайки се до палубата, непознатият приглади блейзера си и протегна ръка.

— Казвам се Бетъртън – каза той. – Нед Бетъртън.

— Аз съм Фалконър.

Естерхази разтърси ръката на Бетъртън на свой ред, усмихвайки се, но не каза името си. При усмивката драскотините по лицето му го засмъдяха. Това нямаше да се повтори: Констанс беше заключена в трюма, с оковани в белезници ръце, със запушена уста, с лепенка отгоре. И въпреки всичко по гърба го полазиха студени тръпки, когато си спомни изражението на лицето й в къщата в Горен Ийст сайд, бе забелязал две неща в това изражение, толкова ясни, колкото и това, че е жив: омраза – и умствена яснота. Тази жена не беше луда, както беше предполагал. И омразата й към него беше обезпокоителна в своята интензивност и убийственост. Той си даде сметка, че е доста разстроен.

— Шляех се наоколо – Бетъртън посочи неопределено с палец над рамото си – и си помислих дали да не спра и да ви пожелая приятна вечер. И – за да съм честен – запленен съм от вашата яхта.

— Много се радваме да го чуем – отвърна Фалконър и хвърли бърз поглед към Естерхази. – Какво ще кажете за една обиколка?