Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Специален доктор?

— Да.

— Името му?

Дълга тишина.

— Боя се, че е излетяло от ума ми. Чужденец. Идваше два пъти годишно, един важен тип, стъпваше наперено като че беше самият Зигмунд Фройд. Много взискателен! Не можеше да му се угоди. Настъпваше лудница, когато дойдеше. И беше такова облекчение, когато онзи другият доктор най-после я отведе.

— И кога се случи това?

Мълчание.

— Не мога да си спомня, толкова много идваха и си отиваха. Преди доста време. Но наистина си спомням деня. Той пристигна без предупреждение, изписаха я и това беше. Не взе нищо от личните й принадлежности. Много странно. Така и не я видяхме повече. „Бей Менър“ по онова време имаше финансови затруднения и няколко години по-късно затвори.

— Този лекар… как точно изглеждаше?

— Не си го спомням добре. Висок, красив, добре облечен. Поне такива са неясните ми спомени.

— Има ли някой друг от клиниката, с когото мога да говоря?

— Но знам за такъв. Не се задържаха. Тежките зими, както знаете…

— Къде са сега медицинските картони?

— На „Бей Менър“ ли? – Старицата се намръщи. – Такива неща обикновено ги пращат в държавния архив в Огъста.

Пендъргаст се надигна.

— Казахте, че имала някакво умствено увреждане. Какво точно?

— Умствено изоставане.

— Не е деменция, свързана с възраст?

Старата болногледачка го погледна изумено.

— Разбира се, че не! Ема Гролиър беше младо момиче. Не е била на повече от двайсет и седем – двайсет и осем години. – Подозрението й се усилваше. – Казвате, че ви е била роднина?

Пендъргаст се забави само за момент. Това беше потресаваща информация, чието значение все още не му бе напълно ясно. Той прикри смущението си с приятна усмивка и се поклони.

— Благодаря ви, че ми отделихте толкова време.

Като излезе отново на пронизващия студ, раздразнен, че е бил разкрит от една полуглуха осемдесетгодишна старица, той се утеши с мисълта, че медицинските архиви в Огъста ще запълнят всички липсващи подробности.

Огъста, Мейн

Алойзиъс Пендъргаст седеше в мазето на сградата на държавния архив на щата Мейн, заобиколен от архивите на несъществуващата вече клиника „Бей Менър“. Той се мръщеше на варосаната стена от сгуробетон и добре оформеният му нокът почукваше по чамовата маса с явно раздразнение.

Усърдното издирване на медицинския картон на Ема Гролиър бе довело до намирането на една-единствена регистрационна карта. На нея пишеше, че цялата медицинска информация по лекарско нареждане е била предадена на някой си д-р Джъдсън Естерхази в неговата клиника в Савана. Джорджия. Датата на преместването бе шест месеца след предполагаемата смърт на Хелън в Африка. Картата беше подписана от Естерхази, подписът беше оригинален.

Какво беше направил Естерхази с тези документи? Те не бяха в сейфа на къщата му в Савана. Изглеждаше почти сигурно, че ги е унищожил – поне ако теорията на Пендъргаст, която все още се оформяше в ума му, бе вярна. По всяка вероятност сметките от клиниката бяха останали по недоглеждане. Ема Гролиър. Възможно ли беше? Той се изправи бавно, замислено, като отместваше стола с най-голямо внимание.

На излизане от мазето, когато отново се потопи в следобедния минусов студ, телефонът му иззвъня. Беше Д’Агоста.

— Констанс е избягала – каза той без предисловие.

Пендъргаст замръзна на място. В първия момент не можа да каже нищо. След това бързо отвори вратата на колата си под наем и се плъзна вътре.

— Невъзможно. Няма мотив да избяга.

— Въпреки това го е направила. Освен това, да те предупредя: дано имаш дъждобран под ръка против лайната, които сега ще ни залеят.

— Кога е станало? Как?

— На обяд. Странно е. Била е на разходка.

— Извън болницата?

— Зоологическата градина в Сентрал парк. Изглежда, че някой от лекарите й е помотал да избяга.

— Д-р Остром? Д-р Фелдър? Невъзможно.

— Не, явно се е казвал Пул. Ърнест Пул.

— Кой, по дяволите, е Пул? – Пендъргаст запали двигателя. – И как, в името на всичко свято, жена, направила пълни самопризнания, че е убила бебето си, се е озовала извън стените на „Маунт Мърси“?

— Това именно е въпросът за един милион долара. Мога да се обзаложа, че пресата ще има ден, изпълнен със събития, ако научи за това – както най-вероятно ще стане.

— Дръж това далеч от медните на всяка цена.

— Правя всичко възможно. Естествено, отдел „Убийства“ се е заел със случая.

— Попречи им. Не мога да си позволя цял куп детективи да си врат носа в това.