Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Мацел тов [23] Букв. „късмет“ (иврит), но смисълът е по-скоро „поздравления!“ – Б.пр. ! – възкликна Вайс, сияейки.

— Чист късмет, страхувам се – каза Пендъргаст.

— Казахте, че не вярвате в късмета. Но ето, последвахте моя съвет и сега виждате отличния резултат. – Като избра седми номер айрън [24] Стик с желязна глава. – Б.пр. , Вайс изстреля къса и висока топка на три метра от флагчето. Пендъргаст, на шест метра, пропусна първите си два пътинга, после вкара за боути [25] Един удар над пара. Б.пр. . Вайс направи пътинг за финален игъл [26] Два удара над пара. – Б.пр. .

Пендъргаст го отбеляза и подаде на Вайс книгата с резултатите.

— Уцелихте шейсет и девета. Моите поздравления.

— Това е домашното ми игрище. Сигурен съм, че ако последвате някои от съветите, които споменах, бързо ще напреднете. Имате природни дадености за голфър. А сега да поговорим.

След като играта бе завършена, те тръгнаха към къщата му, непосредствено до тий бокса на петнайсета дупка. Двамата мъже седнаха във вътрешния двор, докато Хайди, съпругата на Вайс, им донесе кана ментов джулеп.

— И така, да преминем към бизнеса – каза Вайс, в чудесно настроение, като си наля питието и вдигна очилата си. – Значи сте дошли при мен във връзка с Волфганг Фауст.

Пендъргаст кимна.

— Което означава, че сте дошли при правилния човек, господин Пендъргаст. Защото проследяването на този доктор от Дахау се превърна в смисъла на живота ми. Само тези тук ме спираха. – И той посочи краката си под одеялото. Като остави питието си, мъжът се пресегна към една дебела папка, която стоеше в единия край на масата. – Трудът на живота ми, господин Пендъргаст – каза той, потупвайки папката. – Събран между тези корици. Знам го наизуст – Той отпи дълга глътка от джулепа си. – Волфганг Фауст е роден в Равенсбрюк, Германия през 1908 г. и е следвал в университета в Мюнхен, където се е запознал с Йозеф Менгеле, три години по-голям от него, и е станал негово протеже. Работил е като асистент на Менгеле в Института за наследствена биология и расова хигиена във Франкфурт. През 1940 г. получава докторската си степен и се присъединява към Вафен СС*. По-късно, по препоръка на Менгеле той работи при Менгеле в клиниката в Аушвиц. Известно ви е с какъв вид „работа“ се е занимавал Менгеле, нали?

— Имам представа.

— Брутална, жестока и нечовешка хирургия – често извършвана без упойка. – Откритото, дружелюбно изражение на Вайс стана сурово и непреклонно. – Ненужни ампутации. Ужасно болезнени и обезобразяващи медицински „експерименти“, провеждани върху малки деца. Шокова терапия. Стерилизация. Инжектиране с различни отрови и болести. Изстудяване на хора до смърт. Менгеле се е очаровал от всичко необичайно и ненормално: джуджета, идентични близнаци, многопръпръстовост. Ромите – циганите – били любимата му група. Заразил стотици от тях с проказа в опит да създаде биологично оръжие. И когато сатанинските му експерименти завършели, убивал жертвата – често с инжекция хлороформ в сърцето, която приключвал с аутопсия, за да документира патологията – точно като при лабораторни мишки.

Той отпи отново глътка джулеп.

— Фауст до такава степен се откроил в Аушвиц, че бил изпратен в Дахау, за да създаде своя собствена лаборатория. Не е известно много за характера на експериментите му в Дахау – Фауст бил далеч по-успешен от Менгеле в унищожаването на архивите и убиването на свидетели, – но онова, което знаем, е също толкова обезпокоително, колкото и зверствата на Менгеле, ако не и повече. Сега не ми се говори за тези подробности; намират се в тази папка, ако наистина искате да разберете до каква степен може да стигне покварата на един човек. По-добре да поговорим какво се е случило след войната. След падането на Берлин Фауст се покрива в Германия с помощта на нацистки симпатизанти, скрит на един таван – по ирония не далеч от онзи, в който се е крила Ане Франк. Тези симпатизанти били добре свързани помежду си или добре финансирани, а може би и двете.

— Откъде знаете?

— Имали възможността да направят – или да се сдобият – с фалшифицирани документи от много високо качество. Брачни свидетелства, документи за идентичност, такива неща. Тези симпатизанти дали на Фауст фалшив паспорт на името на Волфганг Лансер. Някъде в края на 1948 г. – не е известно точно кога – той напуснал тайно страната и се качил на кораб за Южна Америка. Първото пристанище, на което корабът спрял, било в Уругвай. Всичко това, което ви казах до тук, ми отне десет години работа под прикритие.