Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Е, д-р Пул – каза Фелдър, като се наведе напред в стола и сложи ръце върху коленете си. – Какво мислите за тазвечершната сесия?

Естерхази отвърна на погледа на психиатъра, срещайки нетърпеливите му, интелигентни очи. Мъжът бе до такава степен обсебен от Констанс и странните аспекти на този случай, че това заслепяваше професионалната му обективност и обикновено предпазливата му природа. Естерхази, от своя страна пък, изобщо не се интересуваше от Констанс и нейните странности извън ролята на пешка, която й бе отредил в своята игра. И това му даваше голяма преднина.

— Смятам, че се справихте много умело, докторе – каза той. – Отказът ви да говорите да говорите за илюзиите й направо, а само в контекста на една по-голяма реалност, се оказа успешна стратегия. – Той направи пауза. – Да ви кажа честно, когато се свързах с вас относно този случай имах известни съмнения. Сам знаете каква е дългосрочната прогноза за пациент с параноидна шизофрения. Както знаете, предходното й лечение при мен също не бе напълно удовлетворително. Но първи ще ви призная, че там, където аз се провалих, вие в момента успявате – при това до степен, за която не бих казал, че е възможно.

Фелдър леко се изчерви и кимна с благодарност.

— Забелязали ли сте, че нейната селективна амнезия е намаляла до известна степен?

Фелдър прочисти гърлото си.

— Забелязах го, да.

Естерхази леко се усмихна.

— Ясно е, че тази клиника е изиграла голяма роля за нейното подобрение. Дружелюбната и стимулираща интелекта атмосфера в „Маунт Мърси“ явно е оказала голямо влияние. По мое мнение тя е спомогнала прогнозата за пациентката да се промени от умерена към доста оптимистична.

Остром, който седеше в едно кресло наблизо, наклони глава. По-резервиран от Фелдър и макар с явен интерес към Констанс, той не беше обсебен от случая. Естерхази трябваше да се отнася към него с голяма предпазливост. Но ласкателството винаги имаше ефект.

Той прелисти болничния картон, който му беше дал Остром, опитвайки се да се залови за някаква информация, която да му помогне.

— Забелязвам тук, че Констанс особено обича да чете в библиотеката в часовете за почивка и да се разхожда в клиниката.

Остром кимна.

— Проявява склонност към разходки навън сякаш е от деветнайсети век.

— Това е положителен признак, които трябва да насърчаваме. – Естерхази остави папката настрани. – Извеждали ли сте я извън „Маунт Мърси“? Например за разходка в ботаническата градина?

Остром го погледна.

— Трябва да призная, че не сме. Излизането от клиниката обикновено става само с разрешение на съда.

— Разбирам. Но вие казвате „обикновено“. Мисля обаче, че медицинският правилник позволява, стига клиниката да прецени, че не представлява опасност за себе си и за другите, Констанс да бъде извеждана без разрешение на съда, при положение, че това е от полза за нея.

— Рядко го правим – отвърна Остром. – Рискът е прекалено голям.

— Помислете за пациентката, за доброто на пациентката.

Тук се включи и Фелдър, точно както Естерхази се надяваше.

— С цялото си сърце се присъединявам към д-р Пул. Констанс не проявява дори минимална агресия или склонност към самоубийство. Не съществува и риск за бягство, тъкмо обратното. Това не само ще подсили интереса й към заниманията навън, но ще се съгласите, че и това оказано доверие от наша страна е твърде вероятно да отслаби и вътрешната й съпротива към лечението.

Остром се замисли.

— Смятам, че д-р Фелдър е абсолютно прав – заяви Естерхази. – Като се замисля, зоологическата градина в Сентрал парк може би е още по-подходяща.

— Дори да не е необходимо разрешение от съда – каза Остром, – заради повдигнатите й обвинения ще имаме нужда от одобрението на съдия-изпълнител.

— Това не би трябвало да представлява сериозна пречка – отвърна Фелдър. – Мога да използвам обичайните канали, като се има предвид позицията ми в Борда по здравеопазване.

— Отлично – усмихна се Естерхази. – И колко време, мислите, че ще отнеме това?

— Най-много ден-два.

Остром не отговори веднага.

— Искам и двамата да я придружавате. Излизането трябва да бъде ограничено до една-единствена сутрин.

— Правилно – отвърна Естерхази. – Ще ми се обадите ли на мобилния ми телефон, д-р Фелдър, щом получите разрешението?

— С най-голямо удоволствие.

— Благодаря ви. А сега, господа, надявам се да ме извините – времето не чака никого. – И като стисна ръце и на двамата, Естерхази се усмихна и излезе.