Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Д-р Фелдър се почувства като третото колело, когато Пул поведе Констанс за ръка през зоологическата градина в Сентрал парк. Бяха посетили морските лъвове и белите мечки, а сега Констанс бе помолила да разгледат японските снежни маймуни. Тя беше много по-експанзивна, отколкото я бе виждал досега – не чак възбудена – не можеше да си представи някой с подобен меланхоличен нрав някога да стигне до възбуда, – но определено бе свалила в някаква степен гарда. Фелдър не знаеше как да тълкува факта, че Констанс, която първо се бе държала така предпазливо с д-р Пул, бе станала значително по-сърдечна към него.

Може би дори повече от значително, помисли си горчиво Фелдър, докато крачеше от другата й страна.

Когато наближиха снежните маймуни, до слуха им достигнаха крясъците и писъците на животните, които си играеха едно с друго и се боричкаха около скалата и оградената вода.

Той погледна към Констанс. Вятърът беше опънал косата й назад и зачервил обикновено бледите й страни. Тя гледаше маймуните, усмихваше се на кривенето на една от тях, която, пищейки от удоволствие, се наведе от една скала и скочи във водата, както би го направило дете, после се върна да го повтори.

— Интересно, че не им е студено – каза Констанс.

— Затова се казват „снежни маймуни“ – отвърна Пул със смях. – Живеят в студен климат.

Останаха да погледат още малко и Фелдър тайно наведе очи към часовника си. Оставаше им още час и половина, но ако трябваше да бъде честен, нямаше търпение да върне Констанс обратно в „Маунт Мърси“. Това бе неконтролируемо обкръжение и той чувстваше, че д-р Пул доближава, ако не и пристъпва уместната дистанция лекар-пациент със смеха си, шегите си и държането на ръце.

Констанс промърмори нещо на Пул, който се обърна и хвърли поглед към Фелдър.

— Боя се, че трябва да посетим дамската тоалетна. Мисля, че се намира ей там, в сградата на Тропическата зона.

— Много добре.

Те тръгнаха по пътеката и влязоха в Тропическата зона. Мястото бе направено като тропическа дъждовна гора с живи животни и птици в съответния хабитат. Дамската тоалетна бе в дъното на дълъг коридор. Фелдър изчака в началото на коридора Пул да придружи Констанс до вратата на тоалетната, да й отвори вратата и да заеме позиция отвън.

Няколко минути по-късно Фелдър отново погледна часовника си. Единайсет и четирийсет. Разходката трябваше да завърши на обяд. Той погледна надолу по коридора и видя Пул да стои пред вратата със скръстени ръце и замислен поглед.

Изминаха още няколко минути и Фелдър започна да усеща безпокойство. Отправи се нататък.

— Дали да не проверим? – подхвърли той.

— Може би ще трябва. – Пул се наведе към вратата.

— Констанс? – извика той. – Наред ли е всичко?

Не се чу никакъв отговор.

— Констанс? – Той почука по вратата.

Все още никакъв отговор. Пул погледна Фелдър с тревога.

— По-добре да вляза.

Фелдър, потискайки внезапната паника, кимна, и Пул влезе в дамската тоалетна, като гръмогласно обяви присъствието си. Вратата се затвори и Фелдър го чу да вика името на Констанс и да отваря и затваря отделните кабинки.

Малко по-късно се появи навън с пепеляво лице.

— Избягала е! Задният прозорец е отворен!

— О, боже – изпъшка Фелдър.

— Не може да е стигнала далеч – каза Пул. – Трябва да я намерим. Да излезем – вие тръгвате наляво, аз – надясно, ще обиколим сградата… и, за бога, отваряйте си очите!

Фелдър хукна към изхода, блъсна вратата и сви наляво, като обиколи сградата на бегом, дирейки с очи силуета на Констанс. Нищо.

Стигна до задната част на сградата, където бяха разположени обществените тоалетни. Видя отворения прозорец. Но той беше с решетки.

С решетки ?

Огледа се да види дали Пул не идва от отсрещната страна. Но Пул не дойде. Фелдър изруга и продължи обиколката на сградата, озовавайки се след шейсет секунди отново на входа.

Пул го нямаше.

Фелдър накара мозъка си да забави, да обмисли проблема логично. Как беше възможно да е избягала през прозорец с решетки? И къде, по дяволите, беше Пул? Дали я преследваше? Така трябваше да е. Той си спомни, че цялата зоологическа градина е оградена със стени. Имаше само два изхода: един на Шейсет и четвърта улица и Пето авеню и друг в южния край на зоопарка. Хукна към южния край, излезе на въртележката и погледна през парка – дървета с голи клони, дълги алеи.

Имаше няколко души, които се разхождаха; като се имаше предвид часът, паркът изглеждаше странно пуст.