Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Удивителният силует на Констанс не се виждаше никъде. Нито пък д-р Пул.

Явно тя се намираше все още в зоопарка. Или може би е останала до другия изход. Фелдър внезапно осъзна злокобността на ситуацията. Констанс беше убийца, която съдът бе признал за душевноболна. Той лично бе уредил този излет благодарение на служебното си положение. Ако тя избягаше, докато е под негова опека, с кариерата му беше свършено.

Дали не трябваше да се обади в полицията? Не, още не. Свят му се зави като си представи заглавията в „Таймс“…

Вземи се в ръце. Пул сигурно беше намерил Констанс. Сигурно я беше намерил. Единственото, което Фелдър трябваше да направи, беше да открие Пул.

Той изтича към изхода ха Шейсет и четвърта, влезе пак в зоопарка и се върна към Тропическата зона. Претърси района основно, вътре и навън, търсейки Пул и Констанс. Пул се е справил с нея , каза си. Хванал я е и я държи някъде наблизо. Може би му трябва помощ.

Фелдър извади мобилния си телефон и набра номера на Пул, но веднага беше препратен на гласова поща.

Той се върна обратно към дамската тоалетна и влезе вътре. Прозорецът още беше отворен, но съвсем очевидно беше с решетки. Фелдър спря, вперил очи в него. Естественото заключение при вида на този зарешетен прозорец внезапно стигна до съзнанието му.

Можеше да се закълне, че е чул Пул да отваря и затваря кабинките и да вика името й. Но защо ще прави това, щом прозорецът е с решетка и няма шанс за бягство? Той огледа малката празна тоалетна, но вътре нямаше място, където човек би могъл да се скрие.

И тогава – с внезапна, ужасяваща яснота – Фелдър осъзна, че може да има само едно-единствено обяснение. Пул беше съучастник в бягството.

Кори Суонсън чу слабото звънене на клетъчния си телефон през слушалките, докато лежеше на леглото в спалнята си и слушаше „Найн инч нейлс“*. Тя се изправи, свали слушалките, затършува из голямата камара от дрехи на пода и извади телефона.

Номер, който не познаваше.

— Да?

— Ало? – долетя глас. – Корин Суонсън ли е?

— Корин? – Мъжът имаше силен южняшки акцент, не толкова изискан и мелодичен като на Пендъргаст, но не и чак толкова различен. Това мигновено я накара да застане нащрек. – Да, Корин е на телефона.

— Корин, казвам се Нед Бетъртън.

Тя изчака.

— Репортер съм.

— Къде?

Колебание.

— В „Езервил бий“.

При това Кори не се сдържа и се разсмя.

— Добре, кой се обажда все пак и какви са тези шеги? Приятел на Пендъргаст ли сте?

От другата страна настъпи тишина.

— Това не е шега, но факт е, че той е причината да ви потърся.

Кори чакаше.

— Извинявам се, че се свързвам с вас така, но разбрах, че вие сте тази, която поддържа уебсайта за специален агент Пендъргаст.

— Точно така – произнесе Кори предпазливо.

— Оттам взех името ви – каза мъжът. – Не знаех, че сте в града до днес. Пиша статия за едно двойно убийство, което се случи в Мисисипи. Бих искал да поговорим.

— Говорете.

— Не по телефона. Лично.

Кори се поколеба. Инстинктите й подсказваха да го отреже, но беше любопитна каква е връзката с Пендъргаст.

— Къде?

— Всъщност, не познавам Ню Йорк добре. Какво ще кажете, например за… ъ-ъ-ъ… „Деликатеси Карнеги“?

— Не обичам пастърма.

— Чух, че имали страхотен чийзкейк. Какво ще кажете за след един час? Ще съм с червен шал.

— Както искате.

Имаше поне десет човека с червени шалове в помещението и докато открие Бетъртън, настроението на Кори вече се беше скапало. Той стана при приближаването й и измъкна стол за нея.

— Мога и сама, благодаря, не съм някоя немощна южняшка хубавица – каза тя, докато дърпаше стола от услужливите му ръце и сядаше.

Той беше към трийсетте, дребен, но жилав на вид, мускулест, с белези от старо акне по красивото иначе лице. Беше облечен в спортно сако, издаващо лош вкус, шотландски каскет върху кестенявата коса и нос, който по всяка вероятност някога е бил чупен. Да не говорим и превързаната му към шината ръка. Любопитно.

Той поръча парче трюфелов чийзкейк, а Кори се спря на сандвич с бекон, маруля и домати. Когато келнерката се отдалечи, Кори скръсти ръце пред гърдите си и впери очи в Бетъртън.

— Добре, а сега: за какво е всичко това?

— Преди почти две седмици едно семейство, Карлтън и Джун Броуди, бяха брутално убити в Малфурш, Мисисипи. Изтезавани и след това убита, за да съм точен.

За миг го заглушиха тракащите чинии и келнерите, подвикващи поръчки.