Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Лъжете – произнесе остро Констанс, надигайки се отново. Тя се обърна за втори път към Остром, объркването и тревогата в изражението й ставаха все по-явни. – Д-р Остром, никога преди не съм виждала този човек в живота си. И много бих искала да го изведете от стаята.

— Много съжалявам за объркването, Констанс. – Остром погледна озадачено към Естерхази. В отговор Естерхази направи слаб жест, че е време да излязат.

— Ние си тръгваме, Констанс – добави Фелдър. – Д-р Пул помоли за няколко минутки насаме с вас. Ще бъдем отвън.

— Но… – започна тя, но после млъкна. Хвърли поглед към Естерхази. Той бе изумен от враждебността, която се четеше в погледа й.

— Моля ви, докторе, не се бавете – каза Остром, докато отключваше и отваряше вратата. Той се измъкна навън, последван от Фелдър. Вратата се затвори отново.

Естерхази отстъпи една крачка от Констанс, отпусна ръце покрай тялото си и зае колкото е възможно по-нехайна стойка. Имаше нещо в това момиче, което задействаше предупредителни камбанки в главата му. Трябваше да бъде внимателен – изключително внимателен.

— Права сте, госпожице Грийн – произнесе той с нисък глас. – Никога преди не сме се срещали. И аз никога не съм ви лекувал. Всичко това беше лъжа.

Констанс само го гледаше иззад бюрото, а от нея подозрението се излъчваше на осезаеми вълни.

— Казвам се Джъдсън Естерхази. И съм зет на Алойзиъс.

— Не ви вярвам – каза Констанс. – Той никога не е споменавал името ви. – Гласът й беше нисък и напълно безразличен.

— Това е точно в стила му, нали? Чуйте, Констанс. Хелън Естерхази ми беше сестра. Смъртта й в челюстите на онзи лъв беше може би най-страшното нещо, което някога се бе случвало на Алойзиъс – с изключение, може би, смъртта на родителите му в пожара в Ню Орлиънс. Сигурно го познавате достатъчно добре, за да знаете, че той не е човек, които говори за своето минало – особено за нещо толкова болезнено като това. Но ме помоли за помощ – защото аз съм единственият, на когото може наистина да се довери.

Констанс не каза нищо, просто се взираше в него иззад бюрото.

— Ако се, съмнявате в мен, ето паспорта ми. – Той го извади и го отвори вместо нея. – Естерхази не е често срещано име. Познавах пра-леля Корнелия, отровителката, която живееше в тази стая. Бил съм в семейната плантация „Пенумбра“. Отидох на лов в Шотландия с Алойзиъс. Какви още доказателства ви трябват?

— Защо сте тук?

— Алойзиьс ме изпрати да помогна да се измъкнете от това място.

— В това няма смисъл. Той уреди да съм тук и знае, че съм напълно доволна.

— Не разбирате! Не ме е изпратил да помагам на вас – изпрати ме, защото той се нуждае от вашата помощ.

— Моята помощ? – вдигна леко вежди Констанс.

Естерхази кимна.

— Разбирате ли, направил е ужасно разкритие. Изглежда, че съпругата му – сестра ми – не е умряла случайно.

Констанс се намръщи.

Естерхази знаеше, че най-големият му шанс е да се придържа колкото е възможно по-близо до истината.

— Пушката на Хелън е била заредена с халосни патрони в деня, когато са излезли на лов за лъва. И сега Пендъргаст се е заел да открие кой е отговорен. Само че събитията излязоха от контрол. Не може да го направи сам. Нуждае се от помощта на онези, на които вярва най-много. Което означава на мен и на вас.

— Ами лейтенант Д’Агоста?

— Лейтенантът му помагаше. И беше прострелян в сърцето, за беда. Не смъртоносно – но достатъчно лошо.

Констанс трепна видимо.

— Точно така. Казах ви събитията, които излязоха от контрол. Пендъргаст е в ужасна опасност. Престорих се, че ви познавам – вас и… вашия случай. Очевидно беше, че е уловка.

Констанс продължаваше да го гледа. Чувството на враждебност почти бе изчезнало, но тя оставаше подозрителна.

— Ще измисля някакъв начин да ви измъкна оттук, междувременно продължавайте да отричате, че ме познавате. Или може да инсценирате, че започвате да си спомняте кой съм – както ви е по-удобно. Само ми попомогнете. Моля ви единствено да ви изведа оттук. Защото почти не ми остава време. Пендъргаст има нужда от вашия остър ум, инстинктите ви и уменията да издирвате. Всеки час е от значение. Не можете да си представите, а тук няма и как да ви обясня подробно, какви сили са в съюз срещу него.

Констанс продължаваше да го гледа със смесица от подозрение, загриженост и нерешителност. По-добре да излезеше сега и да я оставане да премисли. Той се обърна и леко почука на вратата.

— Д-р Остром, д-р Фелдър, можем да тръгваме.