Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Разбира се. Какво искаш? Мога да ти направя страхотия едноседмична оферта за кабриолет. – Фориър отново се изкиска.

— Любопитно ми е дали една определена персона е наела автомобил от теб.

Усмивката на Фориър угасна.

— Определена персона? Защо искаш да знаеш?

— Репортер съм, все пак.

— Исусе, не става въпрос за измишльотина, нали? Откога започна да правиш сериозни новини?

Бетъртън сви рамене колкото се може по-нехайно.

— Просто нещо, което проследявам.

— Знаеш, че не мога да ти дам информация за нашите клиенти.

— Не искам много. – Бетъртън се наведе още по-близко. – Слушай. Ще ти опиша човека. Ще ти кажа какво е шофирал. Единственото, което искам да знам, е името му и откъде е долетял.

Фориър се намръщи.

— Не знам за…

— Кълна ти се, че няма да замесвам нито теб, нито „ЮСейв“ в тази история.

— Човече, искаш прекалено много. Конфиденциалността е наистина важна за нашия бизнес…

— Типът, за когото ти говоря, е чужденец. Говори с европейски акцент. Висок, слаб. Има бенка под едното око. Носи скъп дъждобран или шлифер. Наел е тъмносин „Форд фюжън“ – по всяка вероятност на двайсет и осми октомври.

Изражение на изненада премина по лицето на Фориър и Бетъртън мигновено разбра, че е уцелил десетката.

— Спомняш си го. Нали?

— Нея…

— Хайде, Хю.

— Не мога.

— Виж, сам се убеди колко много знам вече за този тип. Трябва ми още съвсем малко от теб. Моля те.

Фориър се поколеба. После въздъхна.

— Да. Спомням си го. Точно както го описа. Силен акцент, немски.

— И това се случи на двайсет и осми?

— Така мисля. Беше преди седмица или две.

— Не можеш ли да провериш? – Бетъртън се надяваше, че ако успее да накара Фориър да влезе в информационния регистър, ще може да хвърли един поглед на резултатите.

Но Фориър не се хвана.

— Не, не мога.

Е, добре.

— А името?

Фориър отново се поколеба.

— Беше… Фалконър. Конрад Фалконър, струва ми се. Не… Клаус Фалконър.

— И откъде дойде?

— Маями. С авиолинии „Дикси“.

— Откъде знаеш? Видя ли билета?

— Искаме клиентите да ни дават номера на полета, с който пристигат, така че в случай на закъснение да можем да задържим резервацията.

Лицето на Фориър се опъна и Бетъртън разбра, че няма да получи нищо повече.

— Окей, благодаря, Хю. Дължа ти едно.

— Да, дължиш ми. – Когато следващият клиент влезе, Фориър се обърна с видимо облекчение.

Седнал в Нисана си на паркинга на „ЮСейв“, Бетъртън включи лаптопа си, увери се, че безжичната връзка е добра и разгледа набързо уебсайта на авиолинии „Дикси“. Забеляза, че имат само два полета дневно на местното летище – един от Маями и друг от Ню Йорк. Кацаха в рамките на час един след друг.

Беше облечен в модерен шлифер, каквито носят в шпионските филми. Така беше казал Били Б.

Още една бърза проверка на сайта го информира, че двайсет и осми октомври е бил горещ и слънчев ден в Маями. В Ню Йорк, обаче, е било студено, със силен дъжд.

Така че човекът – Бетъртън бе почти убеден, че е бил убиецът – беше излъгал затова откъде е дошъл. Нищо чудно. Разбира се, беше възможно да е излъгал и за авиолиниите, може би беше дал и фалшиво име. Но това изглеждаше прекалено параноично.

Той замислено затвори лаптопа си. Фалконър беше пристигнал от Ню Йорк, а Пендъргаст живееше в Ню Йорк. Дали бяха в съюз? Пендъргаст със сигурност не е бил в Малфурт по служба, не и при положение, че бе вдигнал един бар във въздуха и потопил група лодки. А и тази капитанка от нюйоркското полицейско управление… Нюйоркските ченгета имаха репутацията на корумпирани и забъркани в продажба на дрога. Той започна да вижда голямата картина: река Мисисипи, опожарената лаборатория в блатата, нюйоркската връзка, бруталното, в стил „екзекуция“ убийство на семейство Броуди, корумпирани сили на реда…

Да го вземат мътните, ако това не бе голяма наркооперация.

Така трябва да беше: той щеше да отиде в Ню Йорк. Извади мобилния телефон от джоба си и набра.

— „Езервил бий“ – долетя писклив глас. – Джанин на телефона.

— Джанин, Нед се обажда.

— Нед! Как върви отпуската ти?

— Образователно, благодаря.

— Ще бъдеш ли утре сутринта на работа? Господин Кранстън се нуждае от някой, който да отрази състезанието по надяждане с ребърца на…

— Съжалявам, Джанин, ще си удължа отпуската с още няколко дена.

Пауза.

— Добре, а кога ще се върнеш?

— Не знам. Може би след три, а може би след четири дена. Ще ти се обадя. Все пак имам още цяла седмица.