Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Ню Йорк, 8 октомври. В архивите на Нюйоркския природонаучен музей беше намерено писмо, което може да помогне за обяснението на ужасяваната костница, открита в Долен Манхатън в началото на миналата седмица.

При това откритие работници, строящи жилищна сграда на ъгъла на „Хенри“ и „Катрин стрийт“, разкопаха в основите на строежа тунел, който съдържаше останките на трийсет и шест млади мъже и жени. Предварителните съдебно-медицински анализи показаха, че жертвите са били дисектирани или може би аутопсирани, и след това разчленени. Предварителното датиране на мястото от археоложката Нора Кели от Нюйоркския природонаучен музей сочи, че убийствата са били извършени между 1672 и 1881 година, когато на ъгъла се е издигала триетажна постройка, в която се е помещавал частен музей, известен като „Сбирка от природни творения и антикварни предмети на Джей Си Шотъм“. Сбирката изгоряла през 1881 г., а Шотъм загинал в пожара.

В последвалото проучване д-р Кели откри писмо, което е било написано от самия Джей Си Шотъм. Написано малко преди смъртта на Шотъм, то описва разкритията му за медицинските експерименти на неговия наемател – класификатор и химик на име Енок Ленг. В писмото Шотъм твърди, че Ленг провежда хирургически експерименти върху човешки обекти в опит да удължи собствения си живот.

Човешките останки бяха преместени в Патологическия център и не беше разрешено изследването им. Впоследствие, по време на нормалните строителни дейности тунелът в основите беше разрушен от корпорация „Мьоген Феърхейвън“, строителната организация, наета за изграждането на небостъргача.

На мястото бе намерена запазена дреха, рокля, която бе отнесена в Музея за изследване от д-р Кели. Зашито в роклята, д-р Кели откри парче хартия, вероятно бележка за самоличност, написана от млада жена, която явно е смятала, че й остава кратко време живот. „Аз съм Мери Грийн, деветнайсет годишна, Уоттър стрийт № 16“. Тестовете сочат, че бележката е била написана с човешка кръв.

Федералното бюро за разследвано прояви интерес към случая. На мястото на събитието беше забелязан специален агент Пендъргаст от нюйоркския офис. Нито нюйоркският, нито нюорлианският офиси на ФБР пожелаха да коментират.

Уотър стрийт № 16. Мери Грийн беше изписала погрешно името на улицата – ето защо беше пропуснал статията преди.

Фелдър я прочете веднъж, след това втори път и накрая трети път. После се облегна назад много бавно и стисна ръкохватките на стола толкова силно, че пръстите го заболяха.

Девет етажа и точно сто и шейсет стъпки под масата на д-р Фелдър в главната читалня специален агент Алойзиъс Пендъргаст слушаше напрегнато стария библиофил-изследовател, известен като Рен. И да имаше първо име, никой – включително Пендъргаст – не го знаеше. Цялата история на Рен – къде е живял, откъде е, какво точно е правил всяка нощ и през повечето дни в дълбоките подземия на библиотеката – беше загадка. От годините без слънчева светлина кожата му беше придобила цвят на пергамент и той миришеше леко на прах и лепило за подвързване. Косата стърчеше като бял ореол около главата му, а очите му бяха черни и блестящи като на птица. Но независимо от цялата си ексцентрична външност мъжът имаше две качества, които Пендъргаст ценеше повече от всичко: уникален талант за изследване и дълбоко познаване на, както изглежда, неизчерпаемите притежания на Нюйоркската обществена библиотека.

Сега, кацнал върху една огромна купчина от хартии като мършав Буда, той говореше бързо и оживено, прекъсвайки речта си с внезапни, резки жестове.

— Проследих потеклото й – говореше сега той. – Проследих го много внимателно. И се оказа също така доста работа – семейството, изглежда, се е стараело да държи подробностите за произхода си в тайна. Слава богу, че съществува „Колекцията Хайлигенщад“.

— „Колекцията Хайлигенщад“? – повтори Пендъргаст.

Рен кимна кратко.

— Става въпрос за световна родословна сбирка, дарена на библиотеката през ранната 1980-та година от елин доста ексцентричен генеалог, живял в Хайлигенщад, Германия. Библиотеката наистина не я искала, но когато колекционерът добавил няколко милиона за… издръжка“ на колекцията, я приели. Излишно е да се казва, че тя мигновено била забутана в един дълбок, тъмен ъгъл, където да изгние. Само че ти ме познаваш – мен и дълбоките тъмни ъгли. – Той се изкикоти и потупа нежно по купчината подредени компютърни разпечатки, която стоеше до него. – Тя е особено подробна, що се касае до немски, австрийски и естонски фамилни, което ми помогна невероятно.