Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Нищо.

Пендъргаст си позволи възможно най-лека усмивка. В шкафа имаше само две възможни скривалища. Първото беше празно. Това означаваше, че актът за раждане определено трябваше да е в другото.

Той бръкна в празното пространство, образувано от изваденото чекмедже, и опипа наоколо, прокарвайки ръка по дъното на рафта отгоре, докато пръстите му се блъснаха в задната стена на дълбокия шкаф.

Отново нищо.

Пендъргаст се отдръпна като изгорен. Изправи се и го загледа. Едната му ръка се надигна към устните му, пръстите му леко трепереха. След това – след една дълга пауза – той се обърна и обходи библиотеката с поглед с непроницаемо изражение на лицето.

Морис винаги се будеше рано. Имаше обичай да става не по-късно от шест, за да почисти, да провери в ред ли е всичко и да приготви закуската. Но тази сутрин той остана в леглото дълго след осем.

Тази нощ не беше мигнал. От леглото в стаята си ясно чуваше как Пендъргаст цялата нощ издаваше приглушени шумове, влачеше се нагоре-надолу по стълбите, търсеше нещо, изпускаше предмети на пода, местеше ги от едно място на друго. Слушаше с нарастваща загриженост, докато глухото блъскане, стържене, тупане, влачене и притваряне на врати продължаваше безспир от тавана към салона, от салона към дневната, от дневната към задните спални и към мазето, час след час. И сега, макар слънцето да бе високо в небето на ясната сутрин, Морис изпитваше огромно нежелание да излезе от стаята си и да се заеме с къщата. По всяка вероятност имението беше в състояние на безобразен хаос.

При все това вече нямаше за кога да отлага. И така, с въздишка той отметна чаршафите и седна на леглото си. Изправи се и тихо пристъпи към вратата. В къщата цареше пиша тишина. Сложи ръка на бравата. Вратата се отвори със скърцане. Внимателно и с нарастващо вълнение той надникна навън.

Коридорът беше безупречен. Морис тихо провери стаите една по една. Всичко беше на мястото си; „Пенумбра“ беше в пълен ред. Пендъргаст го нямаше никакъв.

Трийсет и пет хиляди фута над

Западна Вирджиния

— Още един доматен сок, господине?

— Благодаря, няма нужда. Това е всичко засега.

— Много добре – отвърна стюардесата и продължи нататък по средната пътека на самолета.

В салона на първа класа Пендъргаст разглеждаше пожълтелия документ, който след часове изтощително претърсване накрая бе намерил на най-странното място: навит на руло и пъхнат в цевта на една стара пушка, което още веднъж доказваше колко малко всъщност бе познавал жена си. Очите му за пореден път огледаха документа.

Repubtica Federative do Brasil

Registro Civil Das Pessoas Nalurais

CERIDAO DE N ASCMESTO

Nome: Helen von Fuchs Esterhazy

Local de Nascimento: Nova Godot, RIO GRANDE do SUL

Filiacao Pai: Andras Ferene Esterhazy

Filiacao Mai: Leni Faust Schmid

Значи Хелън беше родена в Бразилия – на място, наречено Нова Годон. Нова Годон като Нова Г. Той си спомни името от изгорения лист хартия, на който той и Лора Хейуърд се бяха натъкнали в руините на фармакологичните лаборатории на „Лонджитюд“.

Мим беше казал, че родният език на Хелън е португалски. Сега всичко придобиваше смисъл.

Бразилия. Пендъргаст се замисли за миг. Хелън бе прекарала почти пет месеца в Бразилия, преди да се оженят, работейки за мисията на „Доктори с криле“. Или поне така му бе казала навремето. Сега вече знаеше от опит, че всяко допускане за Хелън трябва да се проверява.

Той отново се вгледа в акта за раждане. В най-долния край имаше поле, означено като Observacoes / Averbacoes – Забележки /Анотации. Погледна го внимателно и после извади малка лупа от джоба си, за да го изследва.

Съдържанието на полето не просто бе заличено, а изрязано и заменено с непопълнено парче хартия със същите водни знаци, прикрепено с микроскопичен шев. Работата бе свършена изключително професионално.

В този момент той най-сетне прие факта, че наистина не е познавал любимата си съпруга. Подобно на много други несъвършени човешки създания бе позволил на любовта да го заслепи. Досега дори не се бе опитвал да разгадае върховната мистерия на нейната идентичност.

С внимание, граничещо с почтителност, той отново сгъна акта за раждане и го сложи в един дълбок джоб на сакото си.

Ню Йорк сити

Д-р Джон Фелдър бавно изкачи стъпалата на Нюйоркската обществена библиотека на Четиридесет и втора улица. Беше късният следобед и широките стълбища бяха пълни със студенти и туристи с камери. Фелдър ги игнорира, мина между мраморните лъвове, които охраняваха фасадата и със свито сърце влезе в отекващото преддверие.