Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

В идеалната тишина Пендъргаст насочи поглед към пламъка на свещта, като забавяше дишането и пулса си с върховно внимание. С помощта на екзотичната медитативнa дисциплина Чонг Ран, която бе изучил в Хималайте преди много години, той се подготвяше да навлезе в душевното състояние стонг па нийд. Пендъргаст обичаше да комбинира тази древна будистка практика с идеята за Двореца на паметта, изложена в труда на Джордано Бруно „Ars memoria“, с цел да създаде своя собствена форма на духовна концентрация.

Втренчи се в пламъка и – бавно, много бавно – остави погледа си да прониже трепкащата му сърцевина. Като седеше неподвижно, той позволи на съзнанието си да влезе в пламъка, да бъде погълнато от него, да се съедини с него в едно органично цяло и после – докато минутите минаваха – на едно по-фундаментално ниво – самите молекули на неговото чувстващо същество да се смесят с тези на пламъка.

Трепкащата топлина се увеличи и изпълни духовния му взор с безкраен, неугасим огън. И тогава – съвсем внезапно – той примигна и угасна. Еднообразна чернота се настани на негово място.

Пендъргаст изчака в пълно спокойствие неговия Дворец на паметта – съкровищница на познание и спомени, към която се връщаше, когато се нуждаеше от водачество – да се появи. Но познатите мраморни стени не се издигнаха от чернотата. Вместо това Пендъргаст се оказа в слабо осветено, прилично на килер помещение, с таван, който се спускаше ниско над главата му.

Пред него стоеше една врата с решетка, която излизаше в коридор за прислугата; зад него имаше стена, покрита с подобни на тези на Руб Голдбърг [15] Руб Голдбърг (1883-1970) – Американски аниматор, скулптор, автор, инженер и изобретател. – Б.пр. диаграми и карти за съкровища, надраскани от детски ръце.

Това беше скривалището, познато като Платоновата пещера, под задното стълбище на старата къща на улица „Рошеноар“, където той и брат му Диоген отиваха да кроят детинските си планове и заговори… преди Събитието [16] Читателят си спомня в романа „Сърцето на Луцифер“ за случилото се между двамата братя. – Б.пр. , което разби тяхното другарство завинаги.

За втори път мисловен кръстопът на Пендъргаст го отвеждаше към това място. Обхванат от внезапно мрачно предчувствие, той се втренчи в тъмнината в дъното на Платоновата пещера. Съвсем естествено: там беше брат му, девет или десетгодишен, облечен в моряшки блейзер и панталонки, които бяха униформата на „Лъшър“, училището, в което учеха. Той прелистваше една книга с рисунки на Караваджо, Вдигна очи към Пендъргаст, усмихна се със сардонична усмивка и се върна към книгата.

— Ето те пак – каза Диоген. Странно, но момчето говореше с глас на възрастен. – Точно навреме. Морис тъкмо видя едно бясно куче да тича надолу по улицата, близо до къщата „Льо Претр“. Да видим дали не можем да го накараме да влезе в манастира „Света Мария“, а? Наближава пладне, сигурно всички са се събрали на литургия.

Когато Пендъргаст не отговори, Диоген отгърна една страница.

— Тази е една от любимите ми – каза той. – „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител“. Забележи как жената отляво е спуснала кошницата да поеме главата. Колко услужливо! А благородникът, който стои над Йоан и ръководи процедурата… същинско олицетворение на невъзмутима власт! Точно така искам да изглеждам, когато… – Той рязко млъкна и отгърна следващата страница.

Пендъргаст все още не казваше нищо.

— Нека позная – въздъхна Диоген, – трябва да е нещо, свързано със скъпата ти покойна съпруга.

Пендъргаст кимна.

— Видях я веднъж, знаеш ли – продължи Диоген, без да вдига очи от книгата. – Двамата бяхте в беседката в задната градина, играехте табла. Наблюдавах иззад глициниите. Страст в храстите и тъй нататък. Беше идилична картинка. Такава самоувереност, такива елегантни движения. Напомняше ми на Мадоната от „Непорочното зачатие“ на Мурильо. – Той направи пауза. – Значи, мислиш, че тя още е жива, фратер ?

Най-сетне Пендъргаст заговори:

— Джъдсън ми каза, а той няма причина да лъже.

Диоген не вдигна поглед от книгата.

— Трябва ти мотив? Лесна работа. Искал е да ти причини максималната възможна болка в момента на твоята смърт. Имаш такъв ефект върху хората – каза той и обърка страницата. – Изровил си я, предполагам.

— Да.

— И?

— ДНК-то съвпада.

— И въпреки всичко мислиш, че е жива? – Диоген се подсмихна отново.

— Денталните рентгенограми също съвпадат.