Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Съседът беше тютюнджия. Спомням си миризмата на „Кавендиш“ и „Латакия“, която навлизаше през прозореца на нашия апартамент. Срещу нас живееше продавач на риба. Котките от махалата обичаха да се събират край тухлената стена на задната му градина.

— Спомняте ли си нещо друго?

— Отсреща имаше и магазин за мъжки дрехи. Викаха му „Лондон таун“. Спомням си манекена, показан на табелата. А по-надолу беше дрогерията на Хъдъл. Спомням си я, защото баща ми ни заведе вътре веднъж и ни купи шоколадчета за по едно пени. – Лицето и кратко просветна при спомена.

Фелдър намери отговорите за повече от леко тревожещи.

— Ами училището? Ходехте ли на училище на Уотър стрийт?

— Имаше училите долу на ъгъла, но аз не ходех. Родителите ми не можеха да си го позволят. По онова време нямаше всеобщо безплатно образование. А и както ви казах, аз съм самоука. – Тя замълча за момент. – Защо ми задавате тези въпроси, д-р Фелдър?

— Любопитен съм да видя колко ясни са спомените ви.

— Защо? Колкото да се самоубедите, че са плод на самозаблуда?

— Ни най-малко. – Сърцето му биеше бързо и той се опита да прикрие възбудата и объркването си.

Констанс срещна очите му и го погледна, сякаш виждаше през него.

— Ако не възразявате, докторе, уморена съм.

Той вдигна папката и стана.

— Отново ви благодаря, Констанс. Оценявам искреността ви.

— Пак заповядайте.

— И ако има някакво значение… – внезапно каза той, – вярвам ви. Не го разбирам, но ви вярвам.

Изражението и се смекчи. Тя кимна едва доловимо.

Той се извърна и почука на вратата. Какво, по дяволите, му бе станало, че да направи такова импулсивно изявление? Миг по-късно ключът се завъртя и санитарят му отвори.

Навън в коридора, докато мъжът заключваше отново вратата, Фелдър отвори папката, която носеше. В нея имаше статия от тазсутрешния брой на „Ню Йорк таймс“. Тя описваше историческо откритие, което бе съобщено днес: дневникът на млад мъж, Уидфийлд Спийд, който бе живял на Катрин стрийт от 1869-та до ненавременната си смърт под колелата на карета през 1883-та. Спийд, ентусиазиран нюйоркчанин, очевидно е бил много очарован от „Описание на Лондон“ от Стоу. И се бе надявал да напише подобно изящно описание на улиците и магазините на Манхатън. Бе успял да изпише само една тетрадка с наблюдения преди кончината си. Тетрадката бе останала заключена в сандък на някакъв таван, заедно с няколко други принадлежности и никой не я беше потърсил след смъртта му до скорошното й откриване. Вестникът я възвеличаваше като важно допълнение към историята на града, тъй като тя даваше много специфична информация относно квартала на Спийд – информация, която нямаше как да бъде почерпена от никакъв друг източник.

Катрин стрийт се бе намирала точно на ъгъла на Уотър стрийт. На вътрешната си страница „Таймс“ бяха отпечатали една подробна скица с молив от тетрадката на Спийд – рисунка, която включваше подробна карта на две улици от квартала, „Катрин“ и близката „Уотър“. До тази сутрин нямаше жив човек, който да знае точно какви магазини и сгради е имало на тези улици в периода около 1870-та.

Веднага щом Фелдър бе прочел статията на закуска по-рано тази сутрин, го бе поразила една идея. Изглеждаше налудничава, разбира се – едва ли правеше нещо повече от това да окуражава халюцинациите на Констанс – но все пак тук имаше перфектна възможност да провери дадената от нея информация. Пред лицето на истината – на реалното разположение на Уотър стрийт от седемдесетте години на миналия век – вероятно Констанс можеше да бъде убедена да изостави своя илюзорен свят.

Докато стоеше в коридора, Фелдър внимателно прегледа рисунката във вестника, опитвайки се да разчете старовремския почерк, обясняваш скицата. Тогава замръзна. Ето го тютюнджията. А през две сгради, дрогерията на Хъдъл. На отсрещната страна на улицата се намираше магазинът „Лондон таун“, а на ъгъла – академията за деца на мисис Саат.

Той бавно затвори папката. Обяснението, разбира се, беше очевидно. Констанс вече бе виждала днешния вестник. При такъв любопитен ум като нейния тя би желала да знае какво става по света. Той се отправи по коридора към рецепцията.

Когато приближи приемната, забеляза, че д-р Остром стои при отворената врата и разговаря с някаква сестра.

— Докторе – повика го Фелдър припряно.

Остром се обърна към него с въпросително вдигнати вежди.

— Констанс е виждала тазсутрешния вестник, нали? „Таймс“?