Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Той огледа залата.

— При тези обстоятелства има две възможни присъди, основаващи се на изнесените факти: подсъдно непредумишлено убийство или отворена присъда. Подсъдното непредумишлено убийство се третира като убийство, с изключение на факта, че mens rea [1] Престъпно намерение (лат.) – Б.пр. за убийство отсъства. Отворената присъда е такава, при която причината r обстоятелствата на смъртта, или в този случай дори самият факт на смъртта, не могат да бъдат установени в настоящия момент.

Той направи пауза и премери присъстващите със скептичен поглед.

— Въз основа на свидетелските показания и уликите, представени днес тук, обявявам отворена присъда в този случай.

— Моля да ме извините, сър. – Балфур установи, че е скочил на крака. – Възразявам срещу присъдата.

Ейнсли го изгледа намръщено.

— Инспекторе?

— При все че… – Балфур се поколеба, опита се да се стегне. – При все че може би не става дума за убийство, инцидентът все пак е причинен от небрежност. Този факт силно накланя везните в полза на подсъдно непредумишлено убийство. Тази присъда се подкрепя и от собствените показания на д-р Естерхази. Очевидно основният фактор за настъпването на смъртта е невнимание. Няма и едно доказателство, че жертвата е оцеляла след стрелбата, но за сметка на това са налице огромно количество косвени улики за обратното.

— Това е истина – рече Ейнсли. – Но нека ви напомня, инспекторе: труп не е открит. Нямаме подкрепящи улики. Всичко, с което разполагаме, е твърдението на един-единствен очевидец. В този смисъл нямаме независими доказателства, че някой изобщо е бил убит. Затова това съдът няма избор, освен да обяви отворена присъда.

Балфур остана прав.

— Ако присъдата е отворена, аз нямам законно право да задържам д-р Естерхази в Шотландия.

— В случай на възражения – заяви коронерът – винаги бихте могъл да искате преразглеждане в Районния съд.

От тълпата се надигна ропот. Балфур отново хвърли поглед към Естерхази. Нямаше какво повече да направи.

— Ако това е всичко – заключи Ейнсли със свиреп поглед, – обявявам делото за закрито.

Инвъркърктън

Самотният велосипедист въртеше педалите с явно усилие нагоре по тесния, криволичещ път. Черното колело с три скорости беше снабдено със специална рамка върху задния калник, на която в момента имаше кожена кутия, закрепена с ластик. Колоездачът беше облечен в тъмносиво ветроустойчиво горнище и панталони от рипсено кадифе в гълъбов цвят, така че с черното колело отдалеч изглеждаха странно едноцветни на фона на яркожълтия прещип и розовия пирен по шотландските хълмове.

На върха на хълма, където от зелените храсти прещип като зъби се издигаха редица от обветрени камъни, пътят се разклоняване Т-образно. Тук колоездачът спря, слезе и с вид, който показваше, че е доволен от почивката, извади карта от якето си, разгърна я върху седалката и започна да я изучава, без да бърза.

Вътрешно обаче Джъдсън Естерхази се чувстваше всякак, но не и спокоен. Беше изгубил апетит; можеше да яде само с усилие. Постоянно му се налагаше да се бори с импулса да погледне назад. Нощем не можеше да спи: щом затвореше очи, всеки път му се привиждаше Пендъргаст, смъртно ранен, вторачен в него от блатото с непримирима ярост в очите.

За хиляден път горчиво се укоряваше, че е оставил агента на ФБР във Фаулмайър. Трябваше да изчака, докато тинята го погълне изцяло. Защо не го бе направил? Преследваха го тези очи; не можеше да издържи сребристия им блясък ни секунда повече, защото го следяха с остротата на скалпел. Беше го обзела необяснима и непонятна слабост тъкмо в момента на отмъщението. Естерхази знаеше, че Пендъргаст е свръх изобретателен „Нямаш представа – ама наистина нямаш – колко е опасен този Пендъргаст“. Не бяха ли това неговите собствени думи от преди половин година? „Той е умен и упорит. Освен това този път е мотивиран както никога досега“. Цялото внимателно планиране на Естерхази се беше свело до нула. А може би не беше?

Неизвестността бе истинско проклятие.

Докато седеше изправен край колелото, преструвайки се, че разглежда картата и студеният влажен вятър развяваше маншетите на панталона му, си напомни, че раната е фатална – нямаше как да е другояче. Дори ако Пендъргаст някак бе успял да се измъкне от блатото, щяха да открият трупа по време на многодневното внимателно търсене. Драгирането на блатото не даде резултат, най-вероятно, защото Пендъргаст някак си би излязъл от първото блато, само за да умре в някой гъсталак или да бъде засмукан в друго, по-далечно блато.