Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Дори за непоетичното око на главен инспектор Балфур гледката бе изключително живописна.

Той бързо вървеше по улицата. Дузина коли бяха паркирали пред градската кръчма. „Стария магарешки бодил“ – същинско стълпотворение в тази част на сезона, когато летовниците и чуждестранните туристи отдавна си бяха заминали. Той влезе вътре, кимна на Филип, кръчмаря, после бутна вратата до телефонната кабина и изкачи скърцащите стълби до салона. Най-голямото обществено помещение на двайсет мили околовръст сега почти се пръскате по шевовете от мъже и жени – свидетели и любопитни зяпачи, – седнали на дълги пейки, обърнати с лице към задната стена, където бе сложена голяма дъбова маса. Зад масата седеше доктор Ейнсли, местният коронер, облечен в тържествено черно, а старото му сухо лице бе дълбоко набраздено от бръчки, които свидетелстваха за постоянното му изумление от света и хорските дела. До него на далеч по-малка маса седеше Джъдсън Естерхази.

Ейнсли кимна кратко на Балфур. След това се огледа наоколо и прочисти гърло:

— Този съд бе свикан, за да изясни фактите около изчезването и възможна смърт на господин Алойзиъс X. Л. Пендъргаст. Казвам „възможна“ поради обстоятелството, че тялото не беше открито. Единственият свидетел на смъртта на господни Пендъргаст е човекът, който може би го е убил – Джъдсън Естерхази, негов шурей. – Бръчката на челото на Ейнсли се задълбочи, а лицето му изглеждате таткова съсухрено, сякаш щеше да се свлече от усилието. – Тъй като господин Пендъргаст няма живи роднини, може да се каже, че Джъдсън Естерхази е тук не само в ролята си на човека, отговорен за сполетялата господни Пендъргаст участ, но и като представител на семейството. В резултат този процес не е и не може да бъде стандартен, тъй като в този случай няма труп и смъртта тепърва трябва да бъде установена. Въпреки това ще възприемем формата на разследване. Следователно нашата цел е да изясним фактите около изчезването, както и непосредствените обстоятелства около него и да определим – в случай, че тези факти позволяват – дали е налице смърт, или – не. Ще чуем показания от всички засегнати и ще определим.

Ейнсли се обърна към Естерхази.

— Д-р Естерхази, потвърждавате ли, че сте свързан с делото?

Естерхази кимна.

— Потвърждавам.

— И по своя свободна воля сте отказал адвокат?

— Точно така.

— Много добре. Преди да започнем, позволете ми да напомня на всички присъстващи правило № 36 при образуването на дознание: разследването не е процес, при който лицето може да се подведе под гражданска или криминална отговорност, въпреки че можем да определим дали обстоятелствата отговарят на определени правни дефиниции за виновност. Определянето на виновността е въпрос, който отделно трябва да се разгледа от съда, в случай, че е установена такава. Има ли въпроси?

Когато залата утихна, Ейнсли кимна.

— Нека тогава пристъпим към доказателствата. Ще започнем с изявление от Йън Кромърти.

Инспектор Балфур слушаше как собственикът на хижата подробно говори за Пендъргаст и Естерхази – като започна от първите си впечатления за тях, продължи с това как са вечеряли заедно вечерта преди инцидента и завърши с това как Естерхази е нахлул в хижата, плачейки, и викайки, че е застрелял своя зет. След това Ейнсли разпита неколцина гости, които бяха станали свидетели на драматичното завръщане на Естерхази от блатата. Накрая повикаха Грант, пазача на дивеч. По време на изслушването лицето на Ейнсли остана неподвижна маска на неодобрение и подозрителност.

— Вие сте Робърт Грант, нали така?

— Тъй е, сър – отвърна съсухреният старец.

— Откога сте пазач на дивеча в Килчърн?

— Вече трийсет и пет години, сър.

По искане на Ейнсли Грант описа в детайли намирането на мястото на инцидента и смъртта на кучето следотърсач.

— Колко често се случва ловците, нощуващи във вашата хижа, да ходят във Фаулмайър?

— Хич не е често. Против правилата е.

— Значи Пендъргаст и д-р Естерхази са нарушили тези правила.

— Тъкмо тъй.

Балфур забеляза как Естерхази се раздвижи на стола си при това изявление.

— Подобно поведение издава липса на добра преценка. Защо им позволихте да излязат сами?

— Щото си ги спомнях от преди.

— Продължете.

— Тез двамината бяха тук преди време. Има десет-дванайсет години. Лично ги изведох. Дяволски добри стрелци. Добре знаеха какво правят, особено ей тоз, д-р Естерхази. – Грант кимна по посока на доктора. – Ако не бях сигурен в тях, никогаш не бих ги пуснал навън без водач.