Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Ръката й се плъзна към вътрешния джоб на роклята й, където беше скътала шишенце с цианид на хапчета. Ако Пендъргаст умреше, то щеше да е нейната лична застрахователна полица. Макар никога да не бяха заедно в живота, може би в смъртта прахът им щеше да се смеси.

Не, Пендъргаст няма да умре. Не може да няма лечение за неговата болест. Щеше да се намери някъде из изоставените лаборатории и прашни рецептурници в претъпканото мазе на „Ривърсайд Драйв“. Дългото й проучване на семейната история на Пендъргаст и специално тази на Езекия я бяха убедили в това.

— Ако моят прародител Езекия – беше й казал Пендъргаст, – чиято собствена жена е умирала от този еликсир, не е успял намери лек, да спре уврежданията, причинени от неговия пенкилер... как аз бих могъл?

Да, наистина как?

Констънс плъзна един тежък том от лавицата, чу се приглушено щракване и двата съседни шкафа се завъртяха безшумно на смазани панти, откривайки медната решетка на старомоден асансьор. Тя влезе, затвори вратата и завъртя медната ръчка. Асансьорът започна да се спуска в съпровод на тракането на старите механизми. След малко се заклати и спря, а Констънс излезе в тъмна чакалня. Носът й бе атакуван от слаб мирис на амоняк, прах и плесен. Миризмите й бяха познати. Тя познаваше добре мазето. Толкова добре, че почти не се нуждаеше от светлина, за да се движи из него. То буквално се беше превърнало в неин втори дом.

Въпреки това свали фенерче от лавица на близката стена и го включи. Пое през лабиринт от коридори, докато не стигна до врата, потъмняла от меден окис, която бутна, за да влезе в изоставена операционна. Под лъча на фенерчето заблестя носилка, до която стърчеше стойка за венозни вливания, покрита с паяжини, обемиста машина за електрокардиограми и тава от неръждаема стомана, пълна с операционни инструменти. Констънс прекоси операционната до стената от варовик в далечния край. С бързо движение натисна каменен панел, което накара част от стената да се завърти навътре. Влезе в отвора и светлината на фенерчето заопипва виеща се надолу стълба, изсечена в скалните основи на Горен Манхатън.

Слезе по стълбата на път за мазето на къщата. В долния край тунелът, в който беше изсечена стълбата, се превърна в дълъг сводест коридор с пръстен под, тухлена пътека по който водеше край сякаш нямащи чет помещения. Констънс тръгна надолу по нея, прекосявайки складове, ниши и гробници. Докато крачеше, лъчът на фенерчето разкриваше редица след редица шкафове, пълни с бутилки химикали с всякакви цветове и оттенъци, които проблясваха като скъпоценности на светлината. Това беше останало от химическата сбирка на Антоан Пендъргаст, който бил по-известен на обществеността със своя псевдоним Енох Ленг. Прапрачичо на агент Пендъргаст и един от синовете на Езекия.

Химията беше в кръвта на това семейство.

Жената на Езекия, също кръстена Констънс (какво странно съвпадение, помисли си тя, а може би не чак толкова), беше умряла от еликсира на своя собствен съпруг. Според семейната легенда през онези последни, пълни с отчаяние седмици от нейния живот Езекия най-после приел истината за своето продавано свободно лекарство. След ужасната смърт на жена си той се самоубил и го погребали в облицования с олово мавзолей в Ню Орлиънс, под старото семейно жилище, известно като Черната скала. Този мавзолей бе затворен, след като тълпата подпали Черната скала, и сега гробницата се беше озовала под един паркинг.

Какво се беше случило с лабораторията на Езекия, сбирката му от химикали и неговите бележници? Дали бяха изпепелени в огъня? Или неговият син Антоан, наследил по-късно нещата, свързани с химическите проучвания на своя баща, ги бе пренесъл тук, в Ню Йорк? Ако го беше направил, те трябваше да са някъде в тези неработещи лаборатории тук долу. Останалите трима синове на Езекия не се интересували от химия. Комсток беше станал илюзионист с известна слава. Боеций, прадядото на Пендъргаст, заминал, за да стане изследовател и археолог. Тя така и не можа да установи какво беше постигнал Морис – четвъртият брат, освен ранната си смърт от алкохолизъм.

Ако Езекия е оставил бележки, лабораторно оборудване или химикали, Антоан, или както Констънс предпочиташе да го нарича наум – доктор Енох, беше единственият, който би проявил някакъв интерес. И ако беше права, то някакви остатъци от формулата на Езекия за неговия смъртоносен еликсир можеше да бъдат намерени в това мазе.

Първо формулата, после – противоотровата. И това трябваше да стане, преди Пендъргаст да умре.