Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Барбо местеше поглед от единия на другия. Първият беше висок, с тъмноруса коса, малко разрошена от вятъра. Той се движеше властно и с лекотата на роден атлет. Другият беше по-нисък и смугъл. Той отвърна на погледа му с напълно безизразни очи.

— Джон Барбо? – попита по-високият от двамата.

Запитаният кимна.

— Аз съм лейтенант Англър от Нюйоркското полицейско управление, а това е моят партньор сержант Слейд.

Барбо стисна протегнатите им ръце и се върна на мястото си.

— Моля, седнете. Нещо за пиене? Чай, кафе?

— Благодаря, нищо. – Англър се настани на един от столовете пред бюрото, Слейд направи същото. – Е, господин Барбо, имате истинска крепост тук.

Барбо се усмихна.

— По-голямата част е театър. Ние сме частна военна компания. Научих, че се отплаща, ако се държим по съответния начин.

— Вижте, изпълнен съм с любопитство. Защо ви е било нужно да изграждате такава скъпа база далеч в провинцията, в средата на нищото?

— Защо не? – отговори Барбо. Когато Англър не отговори, той добави: – Родителите ми идваха всяко лято тук. Харесва ми районът на езерото Шрун.

— Разбирам – Англър кръстоса крак връз крак. – Природата тук е много красива.

Барбо кимна в потвърждение.

— Освен това земята е евтина. „Ред Маунтин“ притежава повече от хиляда акра за тренировки, симулация на военни действия, тестване на муниции и подобни. – Той направи пауза. – И така, господа, какво ви води в северната част на щата Ню Йорк?

— Всъщност „Ред Маунтин“. Поне отчасти.

Барбо се смръщи от изненада.

— Наистина? Какъв интерес може да има Нюйоркската полиция към моята фирма?

— Нали нямате нищо против да ми кажете с какво точно се занимава „Ред Маунтин Индъстрийс“? – попита Англър. – Порових се малко в интернет, обаче офи— циалната ви страница е твърде бедна на факти и цифри.

Изражението на Барбо още беше изненадано.

— Ние обучаваме и предоставяме помощ на клиенти от правозащитните органи, охранителния бизнес и армията. Занимаваме се и с научни изследвания в областта на най-модерните оръжейни системи и тактически и стратегически теории.

— Аха. А тези теории включват ли антитерористични действия?

— Да.

— Предоставяте ли помощ на място и административни подкрепа?

Настъпи малка пауза, преди Барбо да отговори.

— От време на време – да. Как по-точно бих могъл да ви помогна?

— Скоро ще ви кажа, ако ми позволите още един-два въпроса. Предполагам, че правителството на САЩ е вашият най-голям клиент?

— Да, така е – отговори Барбо.

— Значи може да се каже, че за вас като военен подизпълнител поддържането на добри отношения с него е от първостепенна важност? Имам предвид всички тези надзорни комитети на Конгреса и подобни.

— Това е от първостепенна важност – потвърди Барбо.

— Разбира се – съгласи се Англър, свали крака си на земята и се премести малко по-напред на стола. – Господин Барбо, причината да сме тук е, че открихме проблем във вашата организация.

Барбо сякаш се вкамени на мястото си.

— Моля? Какъв проблем?

— Не разполагаме с подробностите. Обаче смятаме, че е човек или група хора – малка, разбира се, но по-вероятно е някой пакостлив тип. Използвал е неправомерно ресурси на „Ред Маунтин“ и вероятно е забъркан в незаконни действия. Може би частна търговия с оръжие, обучение или наемническа работа.

— Но това е напълно невъзможно. Изчерпателно проверяваме всички новопостъпили, колкото може по-пълно проучваме тяхното минало. Всички действащи служители веднъж годишно трябва да се подложат на тест с детектор на лъжата.

— Разбирам, че ви е трудно да повярвате – отговори Англър. – Въпреки това нашето разследване ни доведе до подобно заключение.

Барбо потъна за миг в мълчание, докато обмисляше чутото.

— Господа, разбира се, бих искал да ви помогна. Ние обаче сме толкова съвестно предприятие – в този бизнес се налага да бъдеш, че просто не виждам как казаното от вас би могло да е истина.

Англър направи кратка пауза, преди да продължи.

— Нека го представя в малко по-различна светлина. Ако съм прав, ще се съгласите ли, че независимо от подробностите, това ще направи „Ред Маунтин“ уязвима?

Барбо кимна.

— Да, ще я направи уязвима.

— А ако е истина и новината се разчуе... е, предполагам можете да си представите какви ще са последиците.

Известно време Барбо обмисля думите му, после бавно издиша.

— Знаете ли... – започна той, но спря. След това стана и заобиколи бюрото. Първо погледна Англър, след това сержант Слейд. По-ниският от двамата мъже беше мълчал по време на разговора, оставяйки инициативата на своя началник. – Знаете ли, мисля, че трябва да проведем този разговор някъде другаде. Ако съм научил нещо в живота, то е, че и стените могат да имат уши дори в частен кабинет като този.