След като прекоси няколко помещения, Констънс мина под римска арка, украсена с избелял гоблен, и влезе в помещение, в което цареше страшно безредие. Лавиците бяха рухнали; бутилките разбити и тяхното съдържание на пода – резултатът от конфликт, който се бе разиграл тук преди осемнайсет месеца. Тя и Проктър се опитваха да върнат реда в тази пълна бъркотия. Това беше едно от последните помещения, което очакваше възстановяване. По пода бяха пръснати ентомологическите колекции на Антоан: счупени бутилки, пълни с изсъхнали стършелови кореми, криле на водни кончета, гръдни кошове на бръмбари в преливащи се цветове и изсушени паяци.
Тя мина под друга арка и се озова в помещение, пълно с птици от разред врабчови, и оттам – в най-необикновената част на мазето: сбирката на Антоан. Тук имаше кутии, пълни със стари вещи като перуки, дръжки за врати, корсети, банели, обувки, чадъри, бастуни, както и странни оръжия като акербузи, пики, боздугани, бойни брадви, алебарди, мечове, бомбарди и бойни чукове. Помещението в съседство беше пълно със старо медицинско оборудване за хора и животни. Личеше си, че някои уреди са били много използвани. Странно, но следваше сбирка от военни оръжия, униформи и различни видове оборудване, датиращи от времето около Първата световна война. Констънс се спря, за да разгледа с известен интерес медицинската и военната сбирка.
След това идваха инструментите за мъчения: бронзови бикове, винтове за палците, железни девици и най-грозният от всички – крушата за уста. В центъра на помещението стоеше дръвник за екзекуции, до него се търкаляха брадва, парче навита човешка кожа и кичур коса – останки от едно потресаващо събитие, разиграло се тук преди пет години – по времето, когато агент Пендъргаст беше станал неин попечител. Констънс гледаше инструментите безстрастно. Не беше особено разстроена от тези материални свидетелства за човешката жестокост. Напротив – те бяха доказателството, че мнението й за човечеството е правилно и няма нужда от промяна.
Най-накрая стигна до помещението, което беше търсила: химическата лаборатория на Антоан. След като отвори вратата, погледът й бе поздравен от цяла гора стъклария, дестилатори с тънки, подобни на колони тръби, съдове за титриране [34] Процес за увеличаване или намаляване на дозата от даден медикамент, докато се постигне нужният терапевтичен резултат. - Б. пр.
и други апарати от края на XIX и началото на XX век. Преди години бе прекарала известно време в това помещение, докато асистираше на своя първи попечител. Никога не беше получила потвърждение, но вярваше, че ако Антоан е наследил нещо от баща си, щеше да го намери тук.
Остави фенерчето до масичка с плот от талк и се огледа. Реши да започне търсенето от далечния край.
Химическата апаратура беше разположена върху дълги маси, покрити в по-голямата си част с дебел слой прах. Тя бързо прегледа чекмеджетата, откривайки много бележки и стари документи, но нищо от времето преди Антоан. Всичко се отнасяше до неговите неповторими проучвания, повечето посветени на киселини и невротоксини. След като прерови чекмеджетата и не намери нищо, Констънс се залови със старите дъбови шкафове, подредени покрай стените. Те все още бяха пълни с работни химикали, които се виждаха през накъдреното стъкло на вратите. Тя започна внимателно да преглежда бутилките и шишенцата, кислородните бутилки и разни кутии. Обаче всички бяха етикетирани със спретнатия сякаш гравиран почерк на Антоан. Нямаше нищо с почерка на Езекия, който познаваше от проучванията – ъгловат и непостоянен.
След като провери съдържанието на шкафовете, тя огледа вратите, чекмеджетата, горните и долните краища на пантите за възможни скрити отделения. И почти веднага усилията й се увенчаха с успех: откри голямо пространство зад едно от чекмеджетата на маса с талков плот.
Трябваха й само секунди да намери механизма на ключалката и да натисне пружината, за да се отвори. В отделението имаше стъклена дамаджана, пълна с течност, а на етикета пишепте:
Трифлуорметансулфонова киселина
CF 3SO 3H
Септ. 1940

Бутилката беше добре затворена – стъклената запушалка бе внимателно запечатана s топлина и се беше сляла с гърлото. Хиляда деветстотин и четиресета – твърде късно, за да бъде от Езекия. Обаче защо беше скрита? Констънс си каза, че трябва да проучи тази киселина, за която не беше чувала.
Читать дальше