Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Затвори отделението, обърна се и продължи търсенето.

Първият оглед на лабораторията не донесе нищо ценно. Щеше да е нужно по-подробно претърсване.

Докато се оглеждаше, осветявайки наоколо с фенерчето, Констънс забеляза, че анкерите на един от шкафовете очевидно преди време са били свалени и закрепени отново.

Взе дълго парче желязо и изкърти един по един анкерите от ронещата се стена, докато шкафът можеше да бъде отместен от стената. Зад него откри стара, проядена от червеи кожена пътна чанта. Кожата беше плесенясала и надупчена от паразитите.

Беше от типа пътнически чанти, каквито един търговски пътник, предлагащ свободно продаващи се лекове, би използвал, за да пренася своите мостри. Като я издърпа и обърна, Констънс видя останки от пищни викториански златни щампи, формиращи голяма плетеница шарки с множество завъртулки, преплетени лози, листа и цветя. С труд успя да разчете надписа:

След като отмести част от стъкларията, тя остави пътническата чанта на масата и се опита да я отвори. Оказа се заключена. Обаче едно по-яко дръпване изтръгна ключалката.

Чантата се оказа празна, като се изключи една изсъхнала мишка.

Тя изтръска мишката, вдигна чантата и я обърна, за да огледа задната част. Там нямаше нищо, включително пролуки и шевове. Обърна чантата пак и спря да помисли, вдигна я и я претегли на ръка.

Изглежда имаше нещо скрито под двойното дъно. Бързият срез с нож в основата на пътническата чанта извади на показ скрито отделение, в което беше напъхан стар бележник с кожени корици. Тя внимателно го извади и разтвори на първата страница. Беше покрита с ъглест, непостоянен почерк.

Констънс остана вторачена известно време в страницата, след това започна да прелиства, докато не стигна до последните. Тук спря и започна да чете – да чете за другата Констънс, наричана с любов Кони от членовете на семейството...

6 септември 1905 г.

Мрак. Намерих я в мрака – състояние толкова нетипично за моята Кони! Тя повече от всички други винаги се е стремяла към светлината. Дори в студено време, когато над града е увиснал сумрак, тя първа си слагаше бонето и шала, готова да се разходи по бреговете на Мисисипи веднага щом малко слънчеви лъчи успееха да пробият облаците. Обаче днес я открих полузаспала на шезлонга в нейната всекидневна със спуснати докрай щори срещу светлината. Изглеждаше изненадана от моето присъствие и трепна виновно. Без съмнение е някакъв временен пристъп на нерви или може би някаква женска болежка. Тя е най-силната и най-добрата жена и повече няма да мисля за това. Дадох й доза от еликсира с помощта на пулверизатора и това значително я успокои.

Е. К. П.

19 септември 1905 г.

Започвам да се тревожа за здравословното състояние на Кони. Редува пристъпи на еуфория и радост – пристъпи на лекомислие, почти палячовщини, които са толкова неприсъщи за нея – и мрачни настроения, при които се оттегля или в своята всекидневна, или в спалнята. Като изключим споменаването на лилиите, забелязвам, че не ми се доверява, както правеше преди, и това може би е най-тревожното. Ще ми се да можех да прекарвам повече време с нея, но уви, тези поглъщащи ме изцяло затруднения в бизнеса напоследък заемат цялото ми време. Чумата да ги тръшне тези досадни сплетници и техните дезинформирани опити да подкопаят моя лек!

Е. К. П

30 септември 1905 г.

Излязлата точно сега статия в „Колиър“ е най-пъкленият и жесток лош късмет, който се е стоварвал някому. Моят еликсир е доказвал многократно, че не само подмладява, но и оздравява. Дал е живот и енергия на безброй хиляди. Но това е забравено сред виковете на необразованите, невежи „реформатори“ на свободно продаваните лекарства. Реформатори? Пфу! Завистливи педанти, които се бъркат навсякъде. Каква полза да се мъчиш да подобриш условията на живот за човеците, щом за награда ще те нападат както мен сега?

Е. П.

4 октомври 1905 г.

Мисля, че открих причината за заболяването на Кони. Макар да полагаше усилия да го скрие, научих с помощта на моята месечна инвентаризация, че от шкафовете за готова продукция липсват почти три дузини шишета еликсир. Само трима души на земята имат ключове от тези шкафове: аз, Кони и разбира се, моят асистент Едуард, който в момента е извън къщи, за да събира и анализира растителни продукти. Тази сутрин, докато гледах незабелязан от еркерния прозорец на библиотеката, видях Кони да се измъква навън, за да предаде празни бутилки на боклукчията.