Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Разбира се, взиман в правшните количества, еликсирът е най-доброто лекарство. Обаче както с повечето неща, липсата на умереност води до лоши последствия.

Какво да правя? Дали да й го кажа право в очите? Нашите отношения са изградени изцяло на основата на благоприличието, етикета и доверието – тя се ужасява от каквито и да е сцени. Какво да правя?

Е. П.

11 октомври 1905 г.

След като вчера открих липсата на още една дузина бутилки еликсир от шкафовете, тръгнах решен да говоря открито с Кони по този въпрос. В резултат се получи най-неприятна сцена. Каза ми толкова грозни неща – каквито мислех, че не би могла да произнесе. После се оттегли в своите стаи и сега отказва да излезе.

В жълтата преса продължават нападките срещу моето добро име и разбира се, срещу еликсира. Обикновено щях – както винаги съм правил – да ги отхвърля с всяка фибра на моето същество. Обаче се чувствам толкова смутен от положението вкъщи, че не мога да се съсредоточа върху такива неща. Благодарение на моите прилежни усилия финансовата стабилност на семейството е възстановена и подсигурена срещу всякакви бъдещи превратности. Въпреки това намирам слаба утеха в станалото заради личните неприятности, които имам.

Е. П.

13 октомври 1905 г.

Няма ли да отговори на молбите ми? Нощно време я чувам да плаче зад заключената врата. Какво ли страдание трябва да понася и защо не приема моята помощ ?

Е. П.

18 октомври 1905 г.

Най-сетне днес получих достъп до помещенията на жена ми. Това стана възможно само благодарение на милата помощ на Нети, вярната й прислужница, която е почти смазана от тревога за доброто на своята господарка.

Когато влязох в стаята, открих, че тревогите на Нети са съвсем основателни. Моята любима е ужасно бледа и изпита. Не иска да се храни, нито да става от леглото. Изпитва непрекъсната болка. Не повиках лекари – моите собствени медицинска познания надвишават тези на шарлатаните, които тук, в Ню Орлиънс, се представят за доктори. Обаче станах свидетел на стряскащ със своята бързина упадък и отслабване. А само преди два месеца предприехме разходка с файтон по дигата, Кони пееше и се смееше – румена от здраве и младежка красота! Единствената ми утеха е, че на Антоан и Комсток, които не са тук заради училището, е спестена гледката на жалкото състояние, в което се намира тяхната майка. Боеций има своя бавачка и учители, които запълват неговото време. Засега успявам да отклонявам неговите въпроси за състоянието на майка му.

Морис, Бог да го благослови, е твърде малък, за да разбира,

Е.

21 октомври 1905 г.

Дано ми прости Бог – днес, отчаян от всички други лекарства, дадох на Кони пулверизатора и еликсира, за които молеше. Облекчението и почти животинският глад, които показа, щом го съзря, беше може би най-болезнената гледка, която съм виждал, откакто съм роден. Позволих й само едно дълбоко вдишване. Нейните викове и проклятия, когато си тръгнах с шишето, са твърде мъчителен спомен. Отбелязвам с тъга, че нашето предишно положение е точно обратното: аз трябва дая заключвам, вместо тя да се заключва от мен.

... Какво съм направил?

26 октомври 1905 г.

Много е късно, а аз седя тук на бюрото – настолната лампа и комплектът за писане с мастилницата са пред мен. Гадна нощ: вятърът вие, а дъждът шиба стъклата.

Кони плаче в спалнята си. От време на време иззад здраво заключената врата чувам болезнени стенания.

Вече не мога да отричам онова, което толкова дълго отказвах да приема. Казвах си, че работя единствено за общото благо, за доброто на всички. И наистина го вярвах. Твърденията, че моят еликсир причинява пристрастяване, лудост и дори рождени дефекти, приписвах на приказките на невежите или на онези химици и аптекари, които щяха да спечелят от провала на еликсира ми. Но дори моето лицемерие си има граници. Тъжното и наистина сериозно състояние на моята жена ме накара да прогледна. Аз съм виновен. Моят еликсир не е универсален лек. Той лекува симптомите, а не заболяването, което ги е предизвикало. Предизвиква пристрастяване и първоначалното положително въздействие накрая е надминато от тайнствени и смъртоносни странични ефекти. И сега Кони, а покрай нея и аз плащаме сметката за моето късогледство.

1 ноември 1905 г.

Най-черният от всички месеци. Кони отслабва с дни. Сега я измъчват халюцинации и от време на време – припадъци. Макар да знаех, че не бива, опитвам да намаля болките й с морфин и с допълнителна инхалация на еликсира, но това не помага и ускорява изцеждането на силите й. О, Господи, о, Господи! Какво да правя?