Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Д’Агоста се намръщи. Защо не беше открил този дребен къс информация по нормалните канали?

Той кликна на екрана и започна да разглежда прикачените метаданни. От тях се видя, че физическото копие на паметната бележка е било прибрано във файл „Барбеки, Албърт“ в архива на Нюйоркското полицейско управление. От главата на записа се разбираше, че човекът, архивирал бележката, е сержант Лумис Слейд.

С още няколко кликвания на мишката Д’Агоста отвори досието на Албърт Барбеки. Барбеки се оказа дребен бандит, починал преди няколко години.

Барбо, Барбеки. Небрежна работа. Д’Агоста поклати глава. Подобна небрежност не беше присъща на Слейд. Той взе телефона си, погледна в указателя и набра един номер.

— Слейд – чу се атоналният глас от другата страна на линията.

— Сержант? Обажда се Винсънт Д’Агоста.

— Да, лейтенант?

— Току-що попаднах на документ за един човек на име Барбо. Чувал ли си за него?

— Не.

— А би трябвало, защото ти си го регистрирал и прибрал в погрешно досие. На Барбеки.

Пауза.

— О, това ли? От Олбъни, нали? Много глупаво от моя страна. Съжалявам.

— Чудя се как паметната бележка е попаднала у теб?

— Англър ми я даде за регистрация. Доколкото си спомням, случаят беше на Олбъни, а не наш, пък и не даде резултат.

— Някаква идея защо изобщо са я изпратили на Англър? Той ли я поиска?

— Съжалявам, лейтенант, но нямам никаква представа.

— Добре, лично ще го попитам. Някъде около теб ли е?

— Не. Взе си няколко дни отпуска, за да посети роднини в северната част на щата.

— Добре, тогава ще се свържа е него по-късно.

— Пази се, лейтенант. – Чу се щракване и Слейд прекъсна линията.

— Прочети списъка на съставките – каза Марго на Констънс. – Ще ги взимаме една по една.

— Жива вода – обяви Констънс, седнала в библиотеката на замъка на „Ривърсайд Драйв“ със стария дневник в скута. Вече минаваше единайсет сутринта. Заради спешното повикване на Констънс Марго се беше измъкнала от работа колкото можеше по-бързо. Грациозните ръце на Констънс потреперваха от вълнение, а лицето й бе зачервено. Запазваше обаче строг контрол върху изражението си.

— Това е старомодното наименование на разреден с вода чист етанол. Водката ще бъде напълно достатъчна. – Тя надраска нещо в малкия си бележник.

Насочи поглед отново към дневника.

— Следващата е лауданум.

— Опиева тинктура. В Съединените щати още можеш да я получиш с рецепта.

Марго надраска друга бележка в тефтерчето, присвивайки очи, защото, макар да беше сутрин, прозорците на библиотеката бяха със спуснати капаци и вътре цареше сумрак.

— Ще накараме доктор Стоун да ни напише рецепта.

— Няма нужда. В склада за химикали долу в мазето има колкото искаш лауданум – обясни Констънс.

— Чудесно.

След кратка пауза тя отново се взря в дневника.

— Вазелин. Каломел... мисля, че каломелът е живачен хлорид. От него също има стъкленици в мазето.

— Вазелина можем да купим от всяка аптека – вметна Марго. Тя плъзна поглед по дузината съставки, които бе записала в бележника си. Въпреки всичко усещаше вълнуващ прилив на надежда. В началото, когато Констънс й каза за противоотровата на Езекия и й показа стария дневник, реши, че надеждата за успех е твърде нищожна. Обаче сега...

— Кора от каскара – продължи Констънс, насочила отново вниманието си към дневника. – Не съм чувала за това.

— Зърнастец – обясни Марго. - Rhamnus purshiana . Кората му е била и все още е обичайна съставка на растителните добавки.

— Масло от хеноподий.

— Това е друго наименование на пелиновото масло. То е леко отровно, но въпреки това е използвано като обичайна съставка на чудодейните лекове през деветнайсети век.

— Тогава в мазето трябва да има няколко бутилки и от него. – Констънс замълча. – Ето последните две съставки: ходжсънови тъги и Thismia americana .

— Не съм ги чувала – каза Марго. – Очевидно са растителни продукти.

Констънс стана и извади голям ботанически речник от една лавица. След като го сложи на поставката за четене, започна да го прелиства.

— Ходжсънова тъга. Водна лилия, която отваря цвета си само през нощта. От семейство Nymphaeaceae с пищен розов цвят. В добавка към този удивителен цвят има и най-необикновен аромат. Тук не се казва нищо за някакви фармакологични свойства.

— Интересно.

Докато Констънс продължаваше да чете статията, в стаята цареше мълчание.

— Среща се само в Мадагаскар. Много е рядка. Колекционерите на водни лилии ги ценят високо.