Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

5 ноември 1905 г.

В черния мрак, какъвто е моят сегашен живот – лъч светлина. Виждам една отчайващо малка възможност, но все пак налична, че мога да намеря лек. С една дума, противоотрова на еликсира. Идеята ми хрумна завчера и оттогава съм погълнат единствено от нея.

От наблюденията ми върху Кони, изглежда, вредните ефекти на еликсира са предизвикани от странната комбинация на неговите съставки, в която съчетаният ефект от иначе отлични и доказани медикаменти като кокаин хидрохлорид и ацетанилид и редките растителни продукти превръща еликсира в отрова.

Растителните продукти са причина за вредното въздействие. Логично е това въздействие да може да се обърне от други растителни продукти. Ако мога да блокирам резултатите от действието на екстрактите от растителните продукти, ще излекувам унищожителните физически и психически увреждания, които са предизвикали. Точно както екстрактът от калабарски боб неутрализира отровата на беладоната.

С тази противоотрова ще мога да помогна не само на моята бедна болна съпруга Кони, но и на другите, които страдат заради моята алчност и късогледство.

Дано Едмънд се върне по-скоро от своето пътешествие за събиране на билки и растителни продукти от екваториалните джунгли! Всеки ден очаквам пристигането на пощенския параход. За разлика от някои от моите уж учени събратя, аз твърдо вярвам, че местните жители по онези земи могат да ни научат на много неща за билковите лекарства. Научих поне това от моите собствени пътувания сред индианците в равнините. Напредвам, но растенията, които пробвах досега, като изключим Thismia americana [35] Растение от семейство Бурманиеви. - Б. пр. , за която тая големи надежди, изглежда не са резултатни в противодействието си на унищожителните въздействия на моя проклет тоник.

8 ноември 1905 г.

Най-после Едмънд се върна! Донесъл е десетки най-интересни растения, на които местните приписват чудодейни лечебни качества. Искрицата на надеждата, за каквато дори не смеех да мисля преди няколко дни, пламти ярко у мен. Работата поглъща цялото ми време – не мога да спя, не мога да ям – не мисля за нищо друго. Срещу списъка от растителни продукти в еликсира разполагам с няколко противоотрови: между тях кора от каскара, каломел, масло от хеноподий, екстракт от ходжсънови тъги и екстракт от Thismia americana.

Имам толкова работа, че нямам време за писане. Остава ми много малко време, за да го направя. С всеки ден Кони отслабва все повече. Вече е само сянка на своето предишно аз. Ако не успея, и то бързо, тя ще се плъзне в царството на сенките.

12 ноември 1905 г.

Провалих се.

Почти до края бях уверен в успеха. Химическият синтез беше напълно логичен. Бях сигурен, че съм открил точните групи и пропорции на съединенията, изброени от вътрешната страна на последната страница на този дневник. И че когато кипнат, ще произведат тинктура, способна да противодейства на действието на еликсира. Дадох на Кони серия дози – горкото страдащо същество не може да задържи нищо твърдо в стомаха си – за съжаление без полза. Много рано тази сутрин нейното страдание стана толкова непоносимо, че й помогнах да премине в отвъдното.

Повече няма да пиша. Изгубих онова, което ми е най-скъпо. Вече не съм обвързан с тази земя. Изписвам тези последни думи не като жив, а като човек, който е вече духовно с мъртвата си жена и скоро ще се присъедини към нея и телесно.

D’entre les morts. [36] Сред мъртвите (фр.) - Б. пр.

Погледът на Констънс остана дълго време спрян върху последното изречение. След това, замислена, тя прелисти страницата и застина. Пред себе си видя пълен списък на смеси, растения, подготвителни стъпки и извличане. Всичко това под етикета: ET CONTRA ARCANUM:

Формулата за противоотровата.

Под списъка имаше още една ръкописна бележка, обаче с друг почерк и много по-свежо мастило – хубаво, преливащо се писмо, което Констънс наистина познаваше добре.

Скъпа Констънс,

Познавайки вроденото ти любопитство, твоя интерес към историята на фамилията Пендъргаст и увлечението ти да проучваш мазето, не се съмнявам, че в един момент от своя дълъг, дълъг живот ще попаднеш на тези набързо нахвърляни редове.

Не мислиш ли, че този дневник е твърде мъчително четиво? Разбира се, че смяташ така. Тогава си представи колко по-мъчително е било за мен да чета отчета на моя баща за усилията да излекува болест, която сам е стоварил върху моята майка Констънс. (Между другото, фактът, че твоето и нейното име са едни и същи, не е случайност.)