Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

В библиотеката настъпи тишина.

— Мадагаскар – повтори Марго. – По дяволите. – Тя бръкна в дамската си чанта, извади таблета, влезе в интернет и започна да търси ходжсънови тъги. С бързи движения на пръста, взе да прехвърля попаденията на търсачката.

— Чудесно. Имаме късмет – изглежда има екземпляр в Бруклинската ботаническа градина. – Тя влезе в интернет страницата на градината и го търси известно време. – Намира се във Бодната къща, която е част от оранжерийния комплекс. Как ще я вземем?

— Има само един сигурен начин.

— И той е?

— Да я откраднем.

След малко Марго кимна.

— А сега последната съставка. – Констънс отново запрелиства енциклопедията. - Thismia americana ... Растение, което се среща в мочурищата около чикагското езеро Калюмет. Цъфти по-малко от месец на повърхността. Интересно е за ботаниците не само заради ограниченото си местообитание, но и защото е микохетеротрофно.

Марго допълни:

— Това е рядък вид растение, което парализира подземни гъбички, за да се храни, вместо да фотосинтезира.

Внезапно Констънс се вкамени. Докато гледаше вторачено енциклопедията, по лицето й се изписа странно изражение.

— Според статията растението е изчезнало около 1916, когато неговото местообитание било застроено.

— Изчезнало?

— Да. – Гласът на Констънс прозвуча глухо. – Преди няколко години група доброволци претърсили внимателно Южната страна [38] Част от трите големи района, на които се дели Чикаго - Западната и Северната страна, разделени от река Чикаго. - Б. пр с цел да открият екземпляр на Thismia americana . Без успех.

Тя остави книгата, отиде при гаснещия огън. Спря и се втренчи в него, като мачкаше с ръце носната си кърпичка. Остана там безмълвна.

— Има една възможност – каза Марго. – Може би музеят има образец в сбирките си.

Използва отново таблета, за да влезе в интернет портала на музея, и въведе потребителското си име и парола. Отвори онлайн каталога на Ботаническия отдел и пусна в търсачката Thismia americana .

Нямаше попадение.

Марго пусна таблета в скута си. Констънс продължи да мачка кърпичката.

— Разбирам защо няма екземпляр в колекцията на музея – обади се Марго. – Всички микохетеротрофи си приличат и може да имат сходни фармакологични свойства.

Констънс бързо се обърна към нея.

— Върви в музея и намери най-близкия до оригинала екземпляр, който може да откриеш.

Разбира се — помисли си Марго. - Това включва и задигането му. Боже, как ще свърши всичко това? Обаче щом се сети за Пендъргаст на горния етаж, разбра, че нямат друг избор. След малка пауза тя каза:

— Забравяме нещо.

— Какво?

— Противоотровата, която Езекия е описал в дневника, не е подействала... Жена му е умряла.

— В последния запис Ленг говори за „малка грешка“. Дребен пропуск. Имаш ли представа какъв може да е бил този пропуск?

Марго се наведе отново над формулата. Приготвянето на лекарството беше елементарно, като се изключат двете последни необикновени растителни съставки.

— Може да е какво ли не – отговори тя и поклати глава. – Може пропорциите да са погрешни. Може да е сбъркал при приготвянето. Погрешна съставка, неочаквана реакция.

— Моля те, мисли! Мисли! – Марго направо чуваше носната кърпа в ръцете на Констънс.

Тя се опита да изпълни молбата, обмисляйки внимателно съставките. И отново стигна до извода, че двете последни са необикновените. Останалите бяха обичайни, приготвянето им – стандартно. Вероятно пропускът трябваше да се търси в двете редки съставки.

Започна да преглежда упътването за приготвянето. От двете растения бяха извлечени тинктури чрез обичайния метод – варене. Обикновено това се получаваше, но понякога варенето правеше негодни някои сложни растителни протеини. Днес най-добрият начин за ботаническо извличане беше чрез хлороформ.

Марго вдигна глава.

— Извличане при стайна температура чрез хлороформ от тези две растителни съставки ще бъде по-резултатно – обясни тя.

— Сигурна съм, че ще намеря хлороформ в мазето. Да действаме с най-голяма бързина.

— Нека първо направим изпитания. Нямаме представа какви съединения има в тези растения. Може да са смъртоносни!

Констънс се втренчи в нея.

— Няма време за тестове. Снощи Пендъргаст сякаш се бе ободрил, но сега определено се е влошил. Върви в музея. Направи каквото е нужно, за да вземеш микохетеротрофите. Междувременно аз ще събера от другите съставки онези, които намеря в мазето и... – Тя направи пауза, когато видя изражението на Марго. – Какво, проблем ли има?