Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Той тръгна напред по коридора, преведе ги през приемната и към асансьорите. Натисна бутона „надолу“ и най-близкият чифт врати се отвори с шепот. Барбо пропусна двамата полицаи пред себе си, влезе последен и натисна бутона П3.

— П3? – попита Англър.

— Третият етаж под земята. Там имаме няколко стрелбища за тестване на муниции. Те са шумоизолирани и допълнително укрепени. Там можем спокойно да поговорим.

Асансьорът се спусна до най-ниското равнище и вратите се отвориха към дълъг бетонен коридор. Червени крушки в телена мрежа хвърляха червена светлина наоколо. След като излезе от асансьора, Барбо тръгна по коридора. От време на време минаваха през някоя дебела стоманена врата без прозорец. Накрая спря пред врата, на която пишеше само ПР-Д, отвори я, щракна редица ключове с длан и се увери, че помещението е празно, преди да покани двамата полицаи да влязат.

Лейтенант Англър влезе и огледа стените, пода и тавана – всичко беше покрито е някакъв черен, гумиран изолационен материал.

— Помещението прилича на нещо средно между игрище за скуош и изолатор.

— Както вече казах, никой не може да ни подслуша. – Барбо затвори вратата и се обърна с лице към двамата полицаи. – Лейтенанте, онова, което казахте, е много смущаващо, но аз ще ви сътруднича колкото мога по-добре.

— Бях уверен, че ще кажете това – отговори Англър.

— Сержант Слейд проучи миналото ви и решихме, че сте от хората, които правят каквото трябва.

— Как точно мога да ви помогна? – попита Барбо.

— Започнете собствено разследване. Помогнете ни да демаскираме този или тези нечестни ваши служители. Господин Барбо, истината е, че не искаме да даваме „Ред Маунтин“ под съд. Натъкнахме се на нея заради разследването на едно убийство. Мен ме интересува потенциален заподозрян, свързан с убийството, за когото смятаме, че може да е забъркан с престъпни елементи от вашата фирма.

Барбо се намръщи.

— О, и кой е този заподозрян?

— Един агент на ФБР, чието име засега не искам да споменавам. Но ако ни сътрудничите, ще се погрижа „Ред Маунтин“ да не попада в докладите. Аз ще изправя агента на ФБР пред съда, а вие ще видите фирмата си освободена от гнилите ябълки.

— Нечестен агент на ФБР – измърмори Барбо сякаш на себе си. – Много интересно. – Той погледна Англър. – Само това ли знаете? Нямате ли информация коя е гнилата ябълка в моята фирма?

— Не. Затова дойдохме при вас.

— Разбирам. – Барбо се обърна към сержант Слейд. – Вече можеш да го гръмнеш.

Лейтенант Англър примигна, сякаш искаше да направи разбор на нелогичния завършек на разговора. Когато се обърна към своя партньор, Слейд вече беше извадил служебното си оръжие. Спокойно го вдигна и стреля бързо два пъти в главата на лейтенанта. Тя отхвръкна назад, а тялото му рухна на земята. Миг по късно фина мъгла от кървави капчици и сиво вещество го покриха.

Шумът от изстрелите беше странно притъпен от изпитаната шумоизолация на помещението. Докато прибираше оръжието си, Слейд гледаше Барбо.

— Защо го остави да продължава толкова дълго? – попита го той.

— Исках да разбера колко знае.

— Аз можех да ти кажа това.

— Лумис, свърши добра работа. Ще бъдеш съответно възнаграден.

— Надявам се, защото петдесетте хиляди, които ми плащаш годишно, не са достатъчни. Работих извънредно, за да ти покрия задника в тази история. Не можеш да си представиш какви връзки трябваше да използвам, за да уредя случая с Олбън Пендъргаст да бъде възложен на Англър.

— Приятелю, не мисли, че не го оценявам, но сега има спешна работа, за която трябва да се погрижа. – Барбо се насочи към телефона, който висеше до вратата, взе го и набра номер. – Ричард? Намирам се в района за тестване „Д“. Нацапах доста. Моля, прати екипа чистачи, за да оправи работата. След това събери Операционния екип. Организирай среща в тринайсет часа в частната ми съвещателна зала. Смяна на приоритетите.

Той закачи слушалката на мястото й и внимателно прескочи трупа, около който бързо се образуваше локва кръв.

— Сержанте – обърна се той към Слейд, – внимавай да не си нацапаш обувките.

Констънс Грийн стоеше пред го лям вграден шкаф за книги в библиотеката на господарската къща на „Ривърсайд Драйв“ № 891. Огънят в камината гаснеше, светлината бе намалена и най-накрая къщата притихна. Толкова разстройващите слаби шумове от спалнята на горния етаж най-сетне бяха престанали. Обаче смутът в главата на Констънс продължаваше. Доктор Стоун настояваше с нарастваща настойчивост Алойшъс да влезе в болница и там да бъде поставен под интензивни грижи. Констънс беше отказала. От посещението си в Женева разбра, че болницата не може да направи нищо, освен да ускори края.