Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

За известно време се възцари мълчание. След малко Констънс отново взе думата.

— Не съвсем.

Д’Агоста я погледна въпросително.

— Съставям списък е жертвите на Езекия, като изхождам от предположението, че някой техен потомък е отговорен за отравянето. Две от жертвите са били Стивън и Етъл Барбо, съпружеска двойка. Умрели са от въздействието на еликсира. Оставят три сирачета, включително бебе, заченато по времето, когато Етъл взима еликсира. Семейството е живяло в Ню Орлиънс на улица „Дофин“, само на две къщи от къщата на Пендъргаст.

— Защо избра точно тях? – попита Д’Агоста.

— Те имат правнук Джон Барбо. Той е главен изпълнителен директор на военна подизпълнителска фирма, наречена „Ред Маунтин Индъстрийс“, богат човек, който живее като отшелник. Барбо е имал син – единствено дете. Младежът бил музикален феномен. Бил с крехко здраве и преди две години се разболява. Не успях да науча много подробности за болестта, но очевидно е удивила цял консилиум от лекари и специалисти със своите необичайни симптоми. Колкото и да са били гигантски техните усилия, не успяват да му спасят живота. – Констънс погледна Марго, после Д’Агоста и отново Марго. – Случаят е описан в британското медицинско списание „Лансет“.

— Нима искаш да кажеш – попита Д’Агоста, – че отровата, която е убила прапрабабата и дядото на Джон Барбо, е прескочила през поколенията, за да убие неговия син?

— Да. Преди да умре, момчето се оплаквало от вонята на гнили лилии. Открих и други подобни смъртни случаи в семейство Барбо, пръснати из различните поколения.

— Не мога да повярвам – поклати глава Д’Агоста.

— Аз пък го вярвам – проговори Марго за първи път. – Онова, което искаш да кажеш, е, че еликсирът на Езекия е предизвикал епигенетични [33] Епигенетиката изучава влиянието на средата върху гените. - Б. пр. промени. Подобни промени се предават на поколенията. Отровите в околната среда са основната причина за епигенетичните промени.

— Благодаря – кимна Констънс.

В помещението отново настъпи мълчание.

Д’Агоста скочи на крака и започна неспокойно да крачи насам-натам, докато мозъкът му работеше на високи обороти.

— Добре, нека обобщим. Ти казваш, че Барбо е отровил Пендъргаст с еликсира, за да отмъсти не само за своите прародители, но и за смъртта на сина си. Как му е хрумнала подобна идея? Имам предвид, че едва ли е знаел какво се е случило с неговите прапрабаба и дядо, починали преди повече от столетие? И целият този заговор за отмъщение – убийството на Олбън, вкарването на парче тюркоаз в него, подмамването на Пендъргаст в другия край на страната – доста бароков по своята сложност. Защо? Кой би могъл да го измисли?

— Човек на име Топенъс Ландбърг – отговори Констънс.

— Кой? – попита Марго.

— Разбира се – Д’Агоста плесна с ръце и се обърна. – Олбън! Както вече казах, пътувал е до Ню Йорк. Според документите по случая на лейтенант Англър – до района на Олбъни, година преди да бъде убит.

— Седалището на „Ред Маунтин Индъстрийс“ е в Адирондак, Ню Йорк. – отбеляза Констънс. – На час и половина път с кола от Олбъни.

Д’Агоста отново се обърна.

— Олбън, това откачено копеле. От онова, което Пендъргаст ми е казвал, точно това е играта, която би играл с удоволствие. Разбира се, какъвто беше блестящ, знаел е всичко за еликсира на Езекия. Затова е намерил потомък на една от жертвите – човек както с мотив за отмъщение, така и със средствата да го осъществи. С Барбо, чийто син е умрял, улучил десетката. Олбън трябва да е научил нещо за характера на Барбо. Без съмнение той е от типовете, които уважават принципа „око за око“. Схемата е добра и от друга гледна точка: така и Барбо, и Олбън щели да отмъстят на Пендъргаст.

— Да, от този план вони на Олбън – кимна Констънс. – Вероятно е проучил солтънския „Фонтебло“ и мината за тюркоази. Казал е на Барбо: ето я схемата. Само трябва да синтезираш еликсира и да примамиш Пендъргаст на мястото.

— Обаче накрая измаменият е бил Олбън – отбеляза Марго.

— Големият въпрос е – продължи Д’Агоста – как всичко това ще ни помогне да разработим противоотрова?

— Трябва да разшифроваме формулата на еликсира, за да можем да спрем действието му. Щом Барбо е бил способен да го реконструира, ще можем и ние. – Констънс ги погледна. – Аз ще претърся сбирките в мазето, документите, семейните архиви и старата химическа лаборатория за формулата на Езекия. Марго, ще се заемеш ли отново с костите на госпожа Паджет? Като се имат предвид усилията на Барбо да се снабди с една от тях, трябва да съдържат важни улики.