Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Молмън сви рамене.

— Просто пъхаш кабел, а по-новите модели могат да прехвърлят данните безжично.

— Значи можете да го направите? – попита Англър, който още не можеше да повярва на късмета си. Олбън беше умен, но ето че бе допуснал сериозна грешка. Надяваше се от все сърце Молмън да няма нужда от одобрението на съдия.

Но той просто кимна.

— Колата е все още в гаража. Ще накарам момчетата да свалят информацията и да я разпечатат за вас.

Час по-късно Англър седеше пред работна станция в главната квартира на Олбънската полицейска служба. В скута му лежеше отворена карта на Ню Йорк. Сержант Слейд седеше до него пред друг компютър.

Молмън се бе оказал прав. Наред с най-различна сравнително безполезна информация, записващото устройство на тойотата им даде важни данни: в деня, в който Олбън наел колата, тя беше минала сто трийсет и седем километра право на север от летището в Олбъни.

Това означаваше право в малкия град Адирондак на бреговете на езерото Шрун. Англър благодари горещо на Молмън, помоли го да пази в тайна случилото се и му обеща обиколка с нюйоркска патрулка, щом се озове в Манхатън.

— Адирондак, Ню Йорк – каза Англър на глас. – Пощенски код 12808. Население триста души. За какво, по дяволите, Олбън е бил целия този път от Рио до Адирондак?

— Гледката? – предположи Слейд.

— Гледката от Захарната глава е къде-къде по-драматична. – Англър влезе в криминалната база данни и започна да преглежда регионалната информация за въпросните дати. – Няма убийства, нито кражби. Боже, изобщо никакви престъпления! Сякаш цялата област Уорън е била заспала на деветнайсети, двайсети и двайсет и първи.

След като излезе от базата данни, започна да търси в Гугъл.

— Адирондак – измърмори той. – Там няма нищо. Като изключим многото високи дървета. И една-едничка фирма: „Ред Маунтин Индъстрийс“.

— Не съм чувал за нея.

Ред Маунтин Индъстрийс . Нещо му просветна, но все още нищо конкретно. Англър бързо прочете намерената в Гугъл информация. – Голям частен военен подизпълнител. – Почете още малко. – С донякъде съмнителна история, ако човек вярва на тези конспиративни теоретици в интернет. Потайна, ако не нещо друго. Собственост на човек на име Джон Барбо.

— Ще го проверя. – Сержант Слейд се обърна към своята работна станция. Англър не отговори веднага. Човекът с преобладаващо дясно мозъчно кълбо у него мислеше отново, и то бързо. Пендъргаст беше видял своя син за последен път преди година и половина в Бразилия.

— Сержант – попита той, – спомняш ли си вестникарската статия, която ти показах? Когато Пендъргаст е бил преди година и половина в Бразилия, се чуват истории за клане далеч навътре в джунглата, оглавявано от „блед гринго“.

Слейд спря да пише.

— Да, сър.

— Няколко месеца по-късно Олбън пътува тайно до Адирондак, Ню Йорк, главна квартира на „Ред Маунтин“, частен военен подизпълнител.

Настъпи мълчание, докато Слейд обмисляше чутото от Англър.

— Смяташ, че Пендъргаст стои зад клането в джунглата? – най-накрая попита той. – И че някой от „Ред Маунтин“ му е помагал? Осигурил е финансирането, предоставил оръжията? Някакъв тип наемническа акция?

— Да, подобна мисъл ми мина през главата.

Слейд се смръщи.

— Но защо му е на Пендъргаст да се набърква в нещо подобно?

— Кой знае? Този тип е загадка. Обаче съм готов да се обзаложа, че знам защо е ходил Олбън в Адирондак. И защо е бил убит.

Слейд отново замълча и се замисли.

— Олбън е знаел за клането. Освен това има голяма вероятност да е бил там. Нали помниш: Пендъргаст каза, че е видял сина си веднъж, и то в бразилските джунгли . Може би Олбън е изнудвал баща си Пендъргаст и неговата връзка в „Ред Маунтин“ с онова, което е знаел? И те заедно са организирали смъртта му.

— Искаш да кажеш, че Пендъргаст е убил своя собствен син? – попита Слейд. – Това е прекалено дори за него.

— Да изнудваш баща си също е прекалено. Спомни си досието на Пендъргаст – знаем на какво е способен. Това може и да е теория, но е единственият отговор, който пасва на всички подробности.

— Защо да стоварва трупа на един Пендъргаст пред собствената си входна врата?

— За да отклони полицията от истинската следа. Цялата тази история с тюркоаза, предполагаемата атака срещу Пендъргаст в Калифорния – още една мистификация. Спомни си колко неотзивчив и незаинтересуван беше в началото. Стана по-дружелюбен едва когато започнах да откривам къде е ходил Олбън.