Молмън се бе оказал човек, от какъвто имаха нужда. Бивш морски пехотинец и член на Националната оръжейна асоциация, той се зае да им помага с ентусиазма на юноша, който иска да стане полицай. Задачи, които щяха да изискват досадна бумащина или дори съдебно разпореждане, в ефективните ръце на Молмън се превръщаха във фасулска работа. Той намери документите на наетата от Олбън кола – синя „Тойота Авалон“, и ги предостави на Англър. Олбън беше върнал колата след три дни, навъртайки само 313 километра според километража.
Това беше мигът, в който Англър започна да изпитва глождещо подозрение. Олбън Пендъргаст притежаваше дразнещата способност да изчезва, когато си поиска. Поставяйки се на негово място, реши, че младият мъж бе предприел допълнителни мерки, за да скрие своите движения. Той помоли Молмън да провери още веднъж внимателно информацията от проследяването на движението на автомобила по времето, когато Олбън е бил наемател. Молмън отново с готовност се съгласи. Влезе в проследяващата система на „Рипъблик“ и в данните за движението на тойотата. Подозрението на Англър се потвърди. Данните от проследяването не отговаряха на тези от километража. Според системата за проследяване на „Рипъблик“, докато Олбън е бил наемател, колата бе изминала 680 км.
Това беше точката, в която разследването започна да се разпада. Изведнъж се оказа пред твърде много възможности. Олбън може би си беше поиграл с километража. Това уж беше невъзможно, но Англър не се съмняваше, че той е измислил начин. Може би беше свалил излъчвателя на колата и го бе монтирал на друг автомобил, а после го бе върнал на старото място, за да подхвърли фалшиви данни. А може би изобщо не си беше направил труда да го връща обратно, оставяйки някакъв друг уред на колата, за да засили объркването. Трябваше да измислят начин да ограничат възможностите, а той нямаше ни най-малка представа как да го направи.
В този момент Молмън беше принуден да излезе от кабинета си, за да се оправя с някакъв раздразнен клиент. Затова Англър седеше мрачен и въртеше молива. Сержант Слейд седеше срещу него и както обикновено мълчеше. Докато въртеше молива, Англър се питаше какво е смятал, че може да постигне, като дойде тук. Дори да знаеше с точност колко километра бе пропътувал Олбън и каква кола е наел – какво от това? През тези три дни той е можел да отиде къде ли не, а сините тойоти бяха милиони. Освен това в малките градове, които бяха пръснати из северната част на щата Ню Йорк, камерите за видеонаблюдение на трафика бяха рядкост.
Обаче когато Молмън се върна в офиса, на лицето му грееше усмивка.
— Черната кутия – обяви той.
— Какво е това?
— Черната кутия. Записващо устройство на настъпилите събития. Всяка кола под наем има такова.
— Така ли? – Англър знаеше за съществуването на проследяващи устройства от работата си с полицейските патрулки, обаче това беше ново за него.
— Да, от няколко години. В началото предназначението им беше да предоставят информация защо и как са се задействали предпазните възглавници. По принцип са били изключени и е бил нужен як удар, за да започнат да записват. Обаче наскоро фирмите за коли под наем се бръкнаха, за да снабдят колите със специални устройства, които са много по-усъвършенствани. Днес хората, които наемат коли, не могат да се измъкнат, ако направят нещо.
— И каква информация точно събират?
— Най-новите събират опростени данни за местоположението. Разстоянието, изминато за един ден. Средната скорост. Управление, спиране, ползване на коланите за безопасност. Освен това са свързани с джипиес системата. Когато двигателят бъде спрян, черната кутия записва посоката, в която е сочела колата при работещ двигател. Също както при самолетите, черната кутия на колата не може да бъде свалена или манипулирана. Хората още не са осъзнали колко добре бизнесът с отдавани под наем коли контролира онова, което правят с нашите машини.
Не може да бъде свалена или манипулирана . В душата на Англър започна да се пробужда надежда.
— Обаче ние говорим за събития, случили се преди година? Възможно ли е това нещо още да съхранява данните?
— Зависи. Щом паметта му се запълни, уредът започва да записва върху най-старите данни. Вие обаче може да сте късметлия, защото тойотата беше в представителството ни Тъпър Лейк през последните шест месеца, а там не наемат много често коли. Така че данните все още може да са в паметта.
— Как си осигурявате достъп?
Читать дальше