Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

- De rosto pálido ? Какво значи това?

— С блед лик.

— Мамка му.

— И това се е случило преди осемнайсет месеца. Точно по времето, когато Пендъргаст също е бил в Бразилия.

Англър остави изрезката на бюрото.

— Тази статия ми попадна едва тази сутрин. Лумис, това е ключът. Чувствам го. Ключът за цялата загадка. – Той се облегна и се вторачи в тавана. – Мисля обаче, че едно парче от пъзела липсва. Само едно. И щом намеря това парче... ще го закова!

Констънс Грийн вървеше по блестящия коридор на петия и последен етаж в частната женевска болница „Колин“. До нея крачеше лекар в бяла престилка.

— Как бихте описали неговото състояние? – попита тя на съвършен френски.

— Госпожице, беше много трудно да поставим диагноза – отговори лекарят. – Това е нещо чуждо на нашия опит. Ние сме многопрофилна болница. Половин дузина специалисти бяха повикани да прегледат пациента. Резултатите от консултациите и тестовете са... удивителни. И противоречиви. Някои членове на екипа смятат, че страда от непознато генетично разстройство. Други мислят, че е бил отровен или показва абстинентни синдроми от някаква смес от наркотици или лекарства. В кръвта му има незначителни следи от необичайни елементи, но нищо, което да съвпада с известни вещества в нашата база данни. Други смятат, че проблемът поне отчасти е и психологически. Никой обаче не може да отрече острите физически проявления.

— Какви лекарства използвате за лечението му?

— Не можем да го лекуваме, докато нямаме точна диагноза. Контролираме болката с кожни пластири с фентанил. За отпускане на мускулите използваме ка— ризопродол. А за успокоително – бензодиазепин.

— Кой по-точно?

— Клонопин.

— Докторе, това е твърде страшен коктейл.

— Така е. Но докато не знаем каква е причината, можем само да третираме симптомите. Ако не го правим, ще са нужни колани за връзване.

Лекарят отвори вратата и пусна Констънс да влезе първа. Зад вратата се откри модерна, безупречна и функционална болнична стая с едно-единствено легло. Множество монитори и медицински уреди бяха наредени около него. Някои имаха сложни дисплеи от течни кристали, а други пиукаха в постоянен ритъм. В далечния край на стаята имаше редица прозорци, оцветени в синьо, които гледаха към улица „Бо Сежур“.

В леглото лежеше специален агент Алойшъс Пендъргаст. Към слепоочията му бяха закачени проводници, в извивката на едната му китка беше вкаран абокат; към другата ръка бе закрепен маншет за измерване на кръвното, а за върха на един от пръстите му беше хванат пулсов оксиметър. До долния край на леглото стоеше параван за осигуряване на нужното уединение.

— Той каза твърде малко – продължи лекарят. – А от казаното нищожна част беше смислена. Ако можете да ни предоставите информация, която би ни помогнала – ще ви бъдем много благодарни.

— Благодаря, докторе – кимна Констънс. – Ще се опитам да направя всичко възможно.

— Госпожице. – Лекарят леко се поклони и излезе от стаята, затваряйки тихо вратата.

Констънс остана за миг неподвижна, стрелвайки поглед към затворената врата. После приглади с длан роклята си, преди да се настани на самотния стол до леглото. Макар да нямаше по-хладнокръвна от нея, гледката, пред която се озова, я разстрои дълбоко. Лицето на агента на ФБР имаше ужасно сив цвят, светлорусата му коса бе разбъркана и потъмняла от пот. Изваяните черти на лицето бяха замъглени от няколкодневната му брада. От тялото му лъхаше на треска. Очите му бяха затворени, обаче тя виждаше как очните ябълки мърдат под клепачите, които имаха вид на насинени. Докато го оглеждаше, тялото му се стегна от болка, получи спазъм, после се отпусна. Тя се наведе над него и сложи ръка върху свитата му в юмрук длан.

— Аз съм Констънс.

Мина известно време без реакция. Но в един момент юмрукът се отпусна, главата на Пендъргаст се завъртя на възглавницата. Устата му промълви нещо неразбираемо.

Констънс леко стисна ръката му.

— Не разбрах?

Пендъргаст отвори уста, за да каже нещо, и си пое дълбоко дъх.

- Lasciala’ indegno [30] Остави я, нещастник (ит.). - Б. пр. — измърмори той. – Battiti meco [31] Защитавай се (ит.). - Б. пр. . L’assassino m ‘ha ferito [32] Убиецът ме рани (ит.). - Б. пр. .

Констънс престана да стиска ръката му.

Друг спазъм разтърси тялото му.

— Не – каза той с тих, сподавен глас. – Не трябва. Вратата към ада... стой настрана... моля, стой далече... не гледай... тристранното пламтящо око!...