Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Защо ли нашият приятел Олбън е ходил до Олбъни? – попита Англър.

— Нямам представа – отговори Слейд. – Обаче съм готов да се обзаложа, че между двете пътувания има връзка.

— Олбъни е малък град. Летището и автобусната гара лесно биха се побрали в чакалнята на Пристанищната управа. За Олбън би било трудно да скрие следите си там.

— Откъде знаеш толкова много за Олбъни?

— Имам роднини в Колони на северозапад от града. – Англър насочи вниманието си към фишовете. – Здраво си се потрудил. В някой друг живот би могъл да работиш като журналист в жълтата преса.

Слейд се усмихна.

Англър започна бавно да прехвърля фишовете.

— Данъчните декларации на Пендъргаст и нотариалните му актове. Не мисля, че ти е било лесно да се сдобиеш с тях.

— Пендъргаст е много потаен човек.

— Виждам, че е собственик на четири имота: два в Ню Йорк, един в Ню Орлиънс и друг тук наблизо. Онзи в Ню Орлиънс е паркинг. Странна работа.

Слейд сви рамене.

— Не бих се изненадал, ако притежава имоти и зад граница.

— Нито аз. Обаче, сър, боя се, че това няма да мога да изровя.

— Не е толкова важно. – Англър остави тези фишове на бюрото и взе друг комплект. – Досието с осъществените арести и постигнатите присъди. – Той ги запре— листва. – Впечатляващо. Наистина много впечатляващо.

— На мен ми се стори най-интересна статистиката на броя заподозрени, загинали при опита да ги арестува.

Англър потърси статистиката, прегледа я и повдигна вежди от изненада. После продължи да рови из фишовете.

— Виждам, че има еднакъв брой похвали и порицания.

— Моите приятели в бюрото казват, че е противоречив. Самотен ловец. Той е богат и независим, взима заплата от долар на година, просто за да бъде назначението му законно. През последните години висшите ешелони на ФБР са възприели подхода „долу ръцете“ заради процента на неговите успехи, разбира се, стига да не направи нещо нечувано. Изглежда има поне един невидим и силен покровител някъде във висшата йерархия на Бюрото. Може би и повече.

— Ясно – каза лейтенантът и започна отново да прехвърля фишовете.

— Служба в специалните части? Какво е правил там?

— Засекретено. Всичко, което успях да науча, е, че е спечелил няколко медала за храброст под вражески огън и е осъществил определени важни акции под прикритие.

Англър струпа фишовете на купчина, след това ги подравни и бутна настрана.

— Лумис, всичко това не те ли обърква?

Слейд задържа погледа на Англър.

— Обърква ме.

— Мен също. Какво ли означава?

— Цялата работа смърди... сър.

— Точно така. Ти го знаеш, аз също. Знаем го от известно време. Оттам и всички тези неща. – Той потупа купчината фишове. – Хайде да разнищим тая работа. Последния път, когато Пендъргаст е видял сина си жив – според собственото му признание – е преди осемнайсет месеца в Бразилия. Миналата година Олбън пристига за кратко под фалшиво име в Съединените щати, пътува до северната част на щата Ню Йорк, после се връща в Бразилия. Преди около три седмици отново се връща в Ню Йорк, но този път усилията му завършват с неговото убийство. В тялото му е открито парче тюркоаз. Агент Пендъргаст твърди, че този скъпоценен камък го е отвел в солтънския „Фонтебло“, където се предполага, че е бил нападнат от същия мъж, който се представял за учен и вероятно е убил един техник в музея. Неочаквано Пендъргаст, който дотогава е неотзивчив и уклончив, става общителен... веднага щом е научил, че сме открили Топенъс Ландбърг. Обаче след като ни стоварва камара съмнителна информация, отново млъква и спира да сътрудничи. Например нито той, нито лейтенант Д’Агоста си направиха труда да ни кажат, че фалшивият професор се е самоубил в затвора в Индио. Трябваше сами да го открием. А когато изпратихме сержант Доукинс да проучи „Фонтебло“, той се върна и докладва, че вътрешността на комплекса изглежда недокосвана от години и не би могла да бъде сцена на продължителна битка. Да, Лумис, наистина си прав – тази работа смърди. Смърди до небесата. Накъдето и да се обърна, се изправям пред едно и също заключение: Пендъргаст ни праща за зелен хайвер отново и отново. И мога да се сетя само за една причина да го прави: той самият има пръст в смъртта на своя син. А ето и това. – Англър се наведе и взе от едната купчина документи на бюрото си изрязана от вестник статия на португалски. – Репортаж от бразилски вестник, неясен и без посочени Източници, който описва случило се в джунглата клане. С участието на невъоръжен гринго, описан в текста като мъж с de rosto pálido .