Лейтенант Питър Англър седеше зад бюрото в кабинета си в Двайсет и шесто районно управление. Всички дебели папки с документи бяха избутани в ъглите, а централната част бе запазена за три неща: сребърна монета, парче дърво и куршум.
Във всички разследвания настъпваше момент, когато той имаше предчувствието, че ще настъпи обрат. В подобни мигове Англър следваше малък ритуал: изваждаше тези реликви от заключеното чекмедже на бюрото и ги разглеждаше една по една. Всяка от тях по свой начин обозначаваше важно събитие в живота му. Подобно на всеки случай, който решаваше, докато беше на служба. Те също бяха малки събития и той обичаше да разсъждава за тяхната важност.
Първо взе монетата. Беше стар римски денарий, сечен през 37 пр. Хр. На лицето се виждаше Калигула, а на опакото – Агрипина Стара [29] Агрипина Стара е съпруга на Германик и майка на Калигула. - Б. пр.
. Англър беше купил монетата, след като тезата му с медицинския и психологически анализ на промените, които предизвиква сериозното заболяване у императора – преобразило го от сравнително доброжелателен управник в луд тиран – спечели първа награда в университета „Браун“. Монетата беше много скъпа, но той някак си знаеше, че трябва да я притежава.
След като я остави на бюрото, взе парчето дърво. В първоначалния си вид беше извито и грапаво, но той собственоръчно го бе изгладил с шкурка, докато не остана дълго колкото молив. После го позлати, затова сега проблясваше ярко на флуоресцентната светлина в кабинета. То произхождаше от стара секвоя, която в битността си на екоактивист бе помогнал да спасят от дървосекачите. Беше бивакувал в короната на дървото в продължение на почти три седмици, докато секачите най-накрая се отказаха и се преместиха другаде. Докато слизаше от дървото, Англър бе отрязал изсъхнало клонче за спомен от победата.
Накрая се протегна за куршума. Той се бе изкривил и сплескал в левия му пищял. Нито на работа, нито в свободното си време Англър обсъждаше факта, че е поел куршум. Както не носеше и не показваше полицейския боен кръст, който бе спечелил за изключителен героизъм. Малко от хората, с които работеше, знаеха, че е бил прострелян по време на служба. Това нямаше значение. Англър плъзна куршума по дланта си и го върна на бюрото. Важното беше, че той знае, и това бе достатъчно.
Внимателно върна предметите в чекмеджето, заключи го, взе телефона и набра номера на секретарката на отдела.
— Нека влязат.
Минута по-късно вратата се отвори и в кабинета му влязоха трима мъже: сержант Слейд и двама от сержантите администратори, които разследваха случая с убийството на Олбън.
— Моля, докладвайте – нареди Англър.
Единият от администраторите пристъпи напред.
— Сър, свършихме с прегледа на записите на Службата за транспортна безопасност.
— Слушам.
— Както поискахте, се върнахме и прегледахме всички налични видеозаписи, направени през последните осемнайсет месеца. Търсихме доказателства, че жертвата може да е пътувала до Щатите на дати, различни от четвърти юни тази година. Открихме такива доказателства. Жертвата, използвайки същото фалшиво име Топенъс Ландбърг, е влязла в страната от Бразилия приблизително година по-рано, на седемнайсети май, през летище „Дж. Ф. Кенеди“. Пет дни по-късно, на двайсет и втори май, е летяла обратно за Рио.
— Нещо друго?
— Да, сър. Използвайки документацията на Департамента за вътрешна сигурност, установихме, че мъж със същото име е взел полет от „Ла Гуардия“ до Ол— бъни на осемнайсети май и се е върнал на двайсет и първи същия месец.
— Фалшив бразилски паспорт – каза Англър. – Трябва да е бил с отлично качество. Питам се откъде ли го е взел?
— Без съмнение подобни неща се намират много по-лесно в страна като Бразилия, отколкото тук – отбеляза Слейд.
— Без съмнение. Какво друго?
— Това е всичко, началство. В Олбъни следата беше изгубена. С помощта на местните полицейски сили проверихме всички възможности: туристически фирми, автогари, местни летища и авиокомпании, хотели и фирми за автомобили под наем. Няма други данни за Топенъс Ландбърг, докато не се качва на самолета обратно за „Ла Гуардия“ на двайсет и първи май. А оттам за Бразилия на следващия ден.
— Благодаря. Отлична работа. Свободни сте.
Англър изчака, докато двамата полицаи излязат от кабинета му. След това кимна на Слейд и с жест го покани да седне на стол. От една от купчините документи в краищата на бюрото извади дебело тесте големи картотечни фишове, попълвани ентусиазирано през последните няколко дни от сержанта.
Читать дальше