Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Или какво? – попита американецът гневно и презрително. – Ще ми напишете фиш за замърсяване в нетрезво състояние? Внимавайте, господине, защото сега ще пресека улицата точно на това място. Тогава може да ме глобите и за неправилно пресичане в нетрезво състояние. О, не, предполагам, че нямате нужната власт, за да наложите такова тежко наказание. Затова е нужен истински полицай. Колко тъжно за вас. „Клюн изтръгвай от сърцето... “ [27] Едгар А. По. Гарванът. Прев. Теменуга Маринова. LiterNet, 27.03.2008. - Б. пр.

Събрал всичкото си достойнство, пътният полицай от търговския площад извади мобилен телефон от джоба си и започна да набира. Докато правеше това, американецът заряза мелодраматичното поведение, което бе възприел толкова неочаквано, и бръкна в джоба на сакото си. Този път извади различен портфейл. Габлер видя, че вътре има нещо като значка. Мъжът го показа на полицая за миг и го прибра отново в джоба си.

Държанието на полиция веднага се промени. Надутото, натрапчиво бюрократично поведение изчезна.

— Господине, трябваше веднага да ми кажете. Ако знаех, че сте тук по служба, нямаше да ви напиша фиш. Обаче това не е извинение...

— Разбрали сте ме погрешно. Не съм тук по служба. Аз съм просто пътешественик, който се е отбил да изпие чашка за „сбогом“ на път за летището.

Пътният полицай поклати глави и отстъпи. Обърна се към ламборгинито и фиша за глоба, който леко се полюшваше от бриза, повяваш на площада.

— Господине, позволете да махна глобата, но ще трябва да ви помоля...

— Не махайте глобата! Да не сте я пипнали! – излая американецът.

Полицаят се обърна, вече напълно сплашен и объркан.

— Господине? Нищо не разбирам.

— Не разбирате? – отговори гласът, чиито нотки ставаха по-ледени с всяка дума. – Нека ви обясня по достъпен начин, който, надявам се, дори човек с ниска интелигентност би разбрал. Реших, че искам глобата, драги ми господинчо, разносвач на глоби. Ще оспоря фиша в съда. И ако не бъркам, това означава, че и вие ще трябва да се явите там. Тогава с най-голямо удоволствие ще обясня на съда, на адвокатите и всички събрани каква нещастна сянка на човек сте. Сянка? Може би преувеличавам. Сянката поне може да докаже, че е висока. Висока? А вие? Вие сте хомункулус, говедо, цирей на задника на човечеството. – С рязко движение американецът бръсна фуражката от главата на мъжа. – Я се вижте! Сигурно сте на шейсет, ако не и повече, а още пишете глоби. Както сигурно сте правили преди десет, преди двайсет и преди трийсет години. Сигурно сте толкова добър в тази работа, толкова необикновено резултатен, че началниците ви просто не смеят да ви повишат. Поздравявам ви за забележителната скука, която навявате. Наистина, какъв неповторим шедьовър е човекът! Въпреки всичко усещам, че не сте напълно доволен от поста си – виждам по капилярите по носа и бузите ви, че често давите скърбите си в алкохол. Отричате ли? Не, не го правите. Заради това жена ви също не е особено щастлива. О, откривам във вашето изражение на преследван, във вашето заплашително перчене, което веднага отстъпва пред по-силния, един истински Уолтър Мити [28] Герой от разказа на Джеймс Търбър „Тайният живот на Уолтьр Мити“, прословут с фантазиите си. Екранизиран през 1947 и 2013 г. - Б. пр. . Е, ако това представлява утеха, мога да предрека какво ще пише на надгробния ви камък: „Всичко четиресет и пет франка, моля“. А сега бъдете така добър да се дръпнете от колата ми, за да мога да отида до най-близкия полицейски участък и да се погрижа... да се погрижа...

По време на тази тирада лицето на американеца се разкриви, отпусна, доби измъчен вид и посивя. Капки пот покриваха челото и слепоочията му. По време на бълнуването си в един момент се поколеба, за да прокара ръка по челото си; втория път, за да помаха пред носа си, сякаш се опитва да прогони някаква миризма. Габлер забеляза, че не само кафенето, но цялата улица бе замряла, докато гледаше тази странна драма, която се разиграваше пред очите им. Мъжът беше или пиян, или надрусан. В този момент тръгна несигурно към ламборгинито, а полицаят побърза да му направи път. Американецът се протегна към дръжката на вратата, поопипа за нея с несигурния жест на слепец, но я пропусна. Направи крачка напред, залитна, успя да запази равновесие, залитна отново и рухна върху тротоара. Чуха се викове за помощ, хора наскачаха от масите. Габлер също скочи на крака, поваляйки стола си назад. В своята изненада и смайване дори не осъзна, че току-що бе разлял половин чаша пфлюмли върху единия крачол на добре изгладените си панталони.