Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Изведнъж се случи нещо, което привлече вниманието му. Той забеляза, че откъм търговския площад към тях бавно идва пътен полицай. В ръката си стискаше кочан с глоби и оглеждаше всяка от паркиралите коли. От време на време, когато попаднеше на неправилно паркирал автомобил или времето на апарата бе изтекло, спираше, усмихваше се доволно, написваше фиша и пъхваше втория лист под чистачката.

Габлер погледна към ламборгинито. Вярно, че женевските правила за паркиране бяха византийски и строги, но пък и колата бе паркирана просто небрежно.

Сега полицаят наближи терасата на кафенето. Габлер гледаше сигурен, че облеченият в черно мъж ще скочи да си премести колата, преди ченгето да стигне до нея. Но не: той остана на мястото си, отпивайки от време на време от питието си.

Полицаят стигна до ламборгинито. Беше нисък и доста закръглен, с червендалесто лице и гъста бяла къдрава коса, която стърчеше изпод фуражката. Колата очевидно беше паркирана неправилно – вмъкната в тясното пространство под екстравагантен ъгъл. Показваше безразличие, дори презрение срещу властта и порядъка. Това предизвика по-голяма и самодоволна усмивка от обичайното, докато полицаят си плюнчеше пръста, за да отвори кочана. Фишът беше написан, но къде беше чистачката? Оказа се вградена в каросерията и му беше нужно известно време да я открие, но след това пъхна листчето с театрален жест под нея.

Едва сега, когато пътният полицай си тръгна, мъжът в черно стана от масата. Слезе от терасата, приближи се до полицая и застана между него и следващия автомобил. Без да говори, той само протегна ръка и показа ламборгинито.

Пътният полицай погледна от него към колата и обратно.

— Това вашата кола ли е? – попита той на френски.

Мъжът кимна.

— Господине...

— Моля, на английски – каза мъжът с американски акцент, който Габлер разпозна като южняшки.

Пътният полицай, подобно на повечето женевци говореше приличен английски. С въздишка, сякаш правеше голяма жертва, той смени езиците.

— Добре.

— Изглежда съм извършил някакво нарушение на правилата за паркиране. Както можете да се уверите, тук аз съм чужденец. Моля да ми позволите да преместя колата и нека забравим за глобата.

— Много съжалявам – каза полицаят, макар че в тона му изобщо не се долавяше съжаление. – Фишът вече е написан.

— Забелязах. Моля, кажете ми какво отвратително престъпление съм извършил?

- Господине , паркирали сте в синята зона.

— Всички останали коли също са паркирали в синята зона. Оттам и моето предположение, че паркирането в синя зона е разрешено.

— О! – възкликна полицаят, сякаш беше спечелил важна точка във философски дебат. – Обаче вашата кола няма паркинг диск .

— Какво?

— Паркинг диск. Не може да паркирате в синята зона, без да имате паркинг диск на предното стъкло, на който да отбележите часа, когато сте паркирали.

— Наистина. Паркинг диск. Колко старомодно. И как аз, един чужденец, мога да знам това?

Пътният полицай изгледа мъжа с бюрократично презрение.

— Господине, като гост на нашия град, от вас се очаква да се подчинявате на моите правила.

- Моите правила?

Полицаят изглеждаше леко огорчен от това неволно изпускане.

— Нашите правила.

— Разбирам. Дори тези правила да са своенравни, ненужни и крайно вредни?

Дребничкият пътен полицай се смръщи. Видът му издаваше объркване и несигурност.

— Господине, законът си е закон . Вие го нарушихте и...

— Само минутка. – Американецът сложи ръка върху китката на полицая, на практика препятствайки свободата му на придвижване. – Колко е глобата с фиш?

— Четиресет и пет швейцарски франка.

— Четиресет и пет швейцарски франка значи. – Американецът, който все още препречваше пътя на полицая, бръкна в джоба си и подчертано бавно извади портфейл, отвори го и отброи сумата.

— Господине, не мога да приема глобата. Трябва да отидете в...

Неочаквано американецът скъса банкнотите, първо на половина, после още веднъж, докато от тях останаха малки парченца и той ги хвърли нагоре във въздуха като конфети, които с въртене паднаха върху фуражката и раменете на пътния полицай. Габлер продължаваше да гледа захласнато случващото се. Минувачите и другите посетители по терасата също бяха удивени от тази постъпка.

— Господине – каза полицаят, чието лице беше почервеняло още повече, – вие очевидно сте в нетрезво състояние. Налага се да ви помоля да не се качвате на тази кола или...