Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Виждате ли вътрешноносовия срез? Скрит е добре, но е видим, ако знаеш какво търсиш. Лекарят е използвал този срез, за да вкара силикон в носа, без съмнение, за да го направи да изглежда по-гърбав. – Той зарови из снимките. – Горният срез вътре в устата, където венецът се среща с браздата, е използван, за да бъдат променени бузите. Правите срезове от двете страни, после джоб в костта, вмъквате имплантите. От друга страна, долният срез в устата е използван да се добави силикон в брадичката, за да стане по-издадена.

Тери Бономо беше отворил лаптопа и яростно блъскаше по клавишите, водейки си бележки, докато хирургът обясняваше.

Марго видя, че Д’Агоста се размърда на стола.

— Значи нашият приятел е изменил бузите, брадичката и гърбицата на носа си. – Той погледна многозначително към Бономо. – Нещо друго?

— Семюълс спомена титанови пластинки. – Лу отиде при таблата за разглеждане на рентгенови снимки на едната стена. Светна, закрепи върху стъклото рентгеновите снимки и започна да ги проучва.

— О, да! – най-накрая възкликна той. – Лицето е било реконструирано чрез издаване на брадичката.

— Може ли да обясните? – поиска Бономо.

— Нарича се остеотомия на Ле Фор. По същество разбиваш и пренареждаш лицето. Като използваш същия срез в горната гингивитна бразда, отиваш право в костта, срязваш я напълно, така че да стане мобилна, и след това изтласкваш брадичката напред. Парчета кости от други части на тялото се добавят, за да запълнят празнотата – обикновено от черепа или хълбока на пациента. В нашия случай пациентът има белег над гребена на хълбочната кост. Оттам очевидно е взета допълнителната кост. След като се направи това, се използват титанови пластини, за да фиксират максилата [24] Челюстната кост. - Б. пр. на място. Ето тук се вижда една от тях. – Той посочи към една от рентгеновите снимки.

— Мили боже – обади се Бономо. – Това звучи болезнено.

— Можете ли да кажете преди колко време са извършени тези процедури? – попита Марго.

Лу отново се обърна към рентгеновите снимки.

— Трудно е да се каже. Челюстната кост е напълно заздравяла. Ето тук се вижда удебеляването. Титановите пластини не са махнати, но това не е нещо необичайно. Бих казал най-малко преди две-три години, ако не и повече.

— Изброихте четири процедури – обади се Д’Агоста – и според вас те са достатъчни, за да се промени напълно външният вид на този човек?

— Дори само остеотомията на Ле Фор щеше да свърши работа.

— Сега, като разполагаме с фотографии, рентгенови и томографски снимки, ще можете ли да реконструирате лицето отпреди тези промени? И да ни покажете как е изглеждал този мъж, преди да бъдат направени?

Лу кимна.

— Мога да опитам. Фрактурите в медулата и размерите на разрезите в лигавицата са ясно различими. Оттам можем да тръгнем обратно.

— Чудесно. Моля, помогнете на Тери Бономо да направи портрет на този човек в оригиналния му вид. – Д’Агоста се обърна към специалиста по словесни портрети. – Смяташ ли, че можеш да се справиш?

— Разбира се – кимна Бономо. – Ако докторът ми даде конкретни данни, ще е фасулска работа да променя лицевата биометрия. Вече качих в софтуера координатна мрежа и триизмерен модел на главата на заподозрения. Така да се каже, сега просто трябва да пусна наобратно моята стандартна работна процедура.

Докато Марго ги гледаше, доктор Лу се настани до Бономо и наведени над лаптопа, двамата започнаха да преобразяват лицето на убиеца, като по същество разваляха направеното преди години от някой анонимен пластичен хирург. От време на време Лу се връщаше на фотографиите от аутопсията или на снимките от рентгена и томографа, докато внимателно настройваха различни параметри на брадичката, бузите, носа и челюстта.

— Да не забравите тъмнорусата коса – напомни Д’Агоста.

Двайсет минути по-късно Бономо с театрален жест удари един от клавишите и обяви:

— Да му дадем малко време да ни покаже портрета.

Трийсетина секунди по-късно Марго чу писукане от лаптопа.

Бономо завъртя машината към доктор Лу, който се вгледа за малко в монитора и накрая кимна. Сега Бономо завъртя лаптопа така, че Марго и Д’Агоста да могат да виждат екрана.

— Исусе Христе! – измърмори Д’Агоста.

Марго беше шокирана. Пластичният хирург беше прав – изображението на мъжа беше напълно различно.

— Искам да моделирате изображението от няколко различни ъгъла – нареди Д’Агоста на Бономо. – След това вкарайте получените изображения в базата данни на отдела. Ще проверим дали софтуерът за разпознаване на лица няма да го открие някъде. – После се обърна към Лу. – Докторе, благодаря за отделеното време.