Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

За миг сцената, която се разиграваше в съзнанието на Пендъргаст, изчезна. Когато отново стана видима, мястото беше друго. Сега се намираше пред парцела на самия връх в Града на ангелите: оградения комплекс, откъдето беше дошъл преди не повече от час. Обаче сега приличаше повече на военен лагер, отколкото на жилище. Двама пазачи патрулираха покрай оградата; кучета и техните водачи, носещи дебели кожени ръкавици, обикаляха насам-натам в градината. Прозорците на горния етаж бяха ярко осветени; оттам се чуваха смехове и груби приказки. От своята удобна позиция в сенките от другата страна на улицата Пендъргаст видя силуета на едър, набит мъж да преминава за миг пред прозореца – Юмрука.

Пендъргаст погледна през рамо надолу към фавелата, която се беше разпростряла по склоновете на хълма. Километър и половина под него над едва различимите силуети на сградите се виждаше слабо сияние – къщата на Олбън още тлееше.

Сега към другите шумове се примеси нов – тихото боботене на двигател. Пендъргаст видя очукан джип с изгасени фарове да се приближава и да спира на около половин километър от мястото, където стоеше. От страната на шофьора слезе самотен силует – Олбън.

Пендъргаст присви очи в мрака и напрегна вътрешното си око, за да вижда по-ясно. Олбън носеше голяма торба, преметната през рамо, и оръжие във всяка ръка. Притисна се във фасадата на най-близката къща и после, като внимаваше да не бъде забелязан, се втурна бързо нагоре по улицата към вратата в оградата на комплекса.

В този момент се случи нещо изненадващо. Олбън изведнъж спря и погледна право към Пендъргаст.

Разбира се, той не можеше да бъде видян. Неговата телесна форма не беше там, а в съсипаната детска стая и всичко това бе творение на собственото му съзнание. Въпреки това пронизващият, странно знаещ поглед на Олбън го обърка и заплаши да разруши вече крехкото вътрешно изображение...

... В този момент Олбън обърна глава. Клекна и започна да проверява оръжието си: два автомата ТЕК-9 със заглушители и пълнители за трийсет и два патрона.

Един от пазачите край оградата се беше извърнал, за да запали пура. Олбън бързо се промъкна напред и зачака втория пазач да стигне до мястото си. По някакъв странен начин той сякаш предвиждаше движенията на мъжа. Когато вторият пазач мина край него, Олбън измъкна нож от канията на колана си, изчака малко, за да щракне запалката, и преряза гърлото му точно в мига, в който първият се беше съсредоточил да докосне пламъка с върха на пурата. Влажна въздишка беше единственият шум, докато внимателно оставяше тялото на земята, а първият пазач, след като запали пурата си, се обърна. Той протегна ръка към оръжието си, но със свръхестествената си способност да предугажда Олбън отново очакваше движението, хвана автомата за цевта и го измъкна от ръцете на мъжа, едновременно забивайки ножа в сърцето му.

След като се увери, че и двамата са мъртви, той отново се оттегли на своя първоначален наблюдателен пост. Свали от гръб голямата торба и извади от нея нещо дълго и заплашително на вид. След като сглоби отделните части, Пендъргаст разпозна гранатомет РПГ-7.

Синът му се подготви. Хвърли отново торбата на гръб, пъхна двата миниавтомата под колана на панталона си и отново пое към оградения парцел. Докато Пендъргаст гледаше в мрака на паметта, Олбън зае позиция на известно разстояние от вратата в оградата, сложи гранатомета на рамо, балансира тежестта му, прицели се и стреля.

Последва огромен взрив, който завърши с кълбящи се облаци оранжев дим и пламъци. В далечината Пендъргаст чу викове, лай и звънтене от металическия дъжд, когато парчетата от оградата заваляха наоколо. Кучетата и техните водачи изскочиха тичешком от дима. Олбън преметна ерпегето през рамо, извади изпод колана си двата автомата ТЕК-9 и още преди онези да излязат напълно от кълбящия се пушек, с няколко откоса ги прати на оня свят.

Когато потокът на бягащите пазачи секна, той бръкна в торбата, извади друга реактивна граната и я вкара в тръбата на ерпегето. Мина внимателно през останките от оградата, където димът още се носеше на плътни кълба, с готови за стрелба оръжия. Пендъргаст го последва.

Дворът беше пуст. В централната сграда хората смаяно тичаха насам-натам. Секунди по-късно от прозорците на последния етаж се разнесоха откоси от автоматични оръжия. Олбън обаче се прикри на позиция извън огневия обсег на стрелците. Отново се прицели с ерпегето и стреля по прозорците на горния етаж. Те се разлетяха в облак от стъкла, трески и отломки от сгурбетонни блокчета. Когато ехото от експлозията се разнесе, от вътрешността на сградата се чуха викове на болка. Олбън зареди отново гранатомета и стреля.