Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Д’Агоста се размърда на мястото си.

— Да, как са свързани тези две убийства?

— Това води до третия ми аргумент – мъжът, който ме нападна край езерото Солтън, и онзи, когото ти издирваш във връзка със смъртта на Виктор Марсала – този лъжлив „гостуващ учен“ - са едно и също лице .

Д’Агоста почувства, че изстива.

- Какво ?

— Разпознах го веднага на вашия отличен словесен портрет.

— Каква е връзката?

— Да, каква е наистина? Скъпи Винсънт, когато научим това, ще сме на път да решим и двата случая.

— Разбира се, ще трябва да ида в Индио да го разпитам – обяви Д’Агоста.

— Естествено. Може да имаш по-голям успех от мен. – Пендъргаст отново се размърда неспокойно и се обърна към Марго.

— Сега може да ни разкажете подробностите от вашето проучване.

— Вие до голяма степен обобщихте основното – отговори Марго. – Предполагам, че кураторът, човек на име Паджет, е вмъкнал трупа на съпругата си в музея, накиснал го е във варелите на „Остеологията“, а след това е вкарал костите в сбирката с фалшифициран документ за приемане.

От другата страна на масата Констънс Грийн си беше поела шумно дъх. Всички погледнаха към нея.

— Констънс? – попита Пендъргаст.

Обаче Констънс гледаше Марго.

— Доктор Паджет ли казахте?

Това бяха първите думи, които произнесе от началото на сбирката.

— Да. Евънс Паджет. Защо?

Констънс не отговори веднага. Преди да каже нещо, прокара ръка по дантелата около врата си.

— Аз правя проучвания за произхода на семейство Пендъргаст – обясни тя с дълбокия си и със странно старовремско звучене глас. – Знам това име. Той е първият, който обвинява Езекия Пендъргаст в свободна продажба на отровно лекарство.

Сега беше ред на Пендъргаст да изглежда смаян.

Д’Агоста се объркваше все повече.

— Чакайте малко. Кой е Езекия Пендъргаст, по дяволите? Съвсем се оплетох.

В оръжейната настъпи тишина. Констънс не отместваше поглед от домакина. В продължение на, както се стори на всички, цяла вечност, Пендъргаст мълча. Накрая кимна едва забележимо.

— Констънс, моля те, продължавай.

— Езекия Пендъргаст – продължи жената – е прапрапрадядото на Алойшъс и първокласен шарлатанин. Започнал кариерата си като продавач на змийско масло на пътуващи лечители, продаващи на дребно чудодейни лекове, и с времето разработил собствено „лекарство“: „Смесеният еликсир на Езекия за физически тонус“. Бил хитър търговец и в края на 80-те години на XIX век продажбите на пенкилера нарастват лавинообразно. Еликсирът се инхалирал – по онова време обичайна практика – като се използвал специален пулверизатор, който той нарекъл хидроконий. Всъщност старомоден пулверизатор, но той го патентовал и го продавал в комплект с еликсира. Двата продукта подпомогнали възстановяването на богатството на фамилията Пендъргаст, която по това време била в упадък. Доколкото си спомням, еликсирът се рекламирал като „приятен лек за милион оплаквания“, който може да „направи слабите силни, да успокои неврастениците и да парфюмира въздуха, който човек диша“. Обаче с нарастването на продажбите му плъзват слухове: лудост, самоубийства и мъчителна смърт от хронични заболявания. Самотни гласове като този на доктор Паджет се надигнали в протест, но били пренебрегнати. Някои лекари приписват на еликсира отровно въздействие. Обаче няма обществена реакция преди статията в списание „Колиър“, която разобличава сместа, че предизвиква пристрастяване като смъртоносно съчетание от хлороформ, кокаин, пагубни билки и други отровни съставки. Производството спира около 1905 година. По ирония една от последните жертви става съпругата на Езекия на име Констънс Ленг Пендъргаст, но известна сред членовете на фамилията като Кони.

В оръжейната настъпи смразяваща тишина. Пендъргаст отново се беше вторачил в нищото с празно изражение, а пръстите му продължаваха да барабанят леко по плота на масата. Марго наруши мълчанието.

— Една от вестникарските статии, на която попаднахме, споменаваше, че Паджет е обвинявал свободно продавано лекарство за заболяването на жена си. Когато направих изотопен анализ на костите й, получих някои анормални химически резултати.

Д’Агоста погледна Констънс.

— Значи според теб жената на Паджет е станала жертва на този патентован лек – еликсир, създаден и продаван от праотеца на Пендъргаст, и той я е убил, за да й спести болките и страданията?

— Това е моето предположение.