Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Единствената мебел в помещението беше маса, разположена в центъра, около която бяха подредени половин дузина столове. Пендъргаст седеше начело на масата, опрял връхчетата на пръстите си, докато показалците почукваха един в друг, а котешките му очи бяха вторачени в нищото. Д’Агоста отмести очи от сбирката и го погледна. Беше се подразнил от загадъчния отказ на Пендъргаст да обясни кой е човекът, но си напомни, че агентът на ФБР върши нещата по своя ексцентричен начин. Затова беше преглътнал своето нетърпение и придружи Пендъргаст от музея до неговата къща.

— Имаш страхотна колекция – каза Д’Агоста.

На Пендъргаст му трябваше известно време да насочи погледа си към него и още толкова, за да отговори.

— Сбирката е дело на баща ми. Като се изключи моят „Лес Беър“, вкусовете ми са насочени в други посоки.

В стаята влезе Марго. Малко по-късно дойде и Констънс Грийн. Макар фамилиите им да бяха еднакви, Констънс Грийн не можеше да бъде по-различна от Марго Грийн. Носеше старомодна вечерна рокля с дантелени волани по китките и яката. Д’Агоста си помисли, че заради тях прилича на филмова героиня. Възхити се на гъстата й кестенява коса. Беше красавица. Една заплашителна, дори страховита хубавица.

Когато видя Д’Агоста, Констънс му кимна.

Лейтенантът й се усмихна в отговор. Не знаеше защо Пендъргаст ги е събрал тук, но със сигурност скоро щеше да научи.

Агентът на ФБР покани с жест всички да седнат. Докато го правеха, през дебелите стени отвън проникна слабото боботене на гръмотевица. Голямата гръмотевична буря, която прогнозираха от няколко дни, беше пристигнала.

Пендъргаст погледна първо Д’Агоста, после Марго с очи, които приличаха на сребърни монети в сумрака.

— Доктор Грийн – обърна се той към Марго, – радвам се да ви видя след толкова време. Ще ми се да беше при по-приятни обстоятелства.

Марго се усмихна в отговор.

— Помолих ви да дойдете тук – продължи той, – защото сега е сигурно, че двете убийства, които разследваме като отделни случаи, всъщност са свързани. Винсънт, скрих известна информация от теб, защото не исках да те забърквам повече от нужното в разследването на убийството на моя син. И без това те поставих в достатьчно неудобно положение пред Нюйоркската полиция. Обаче сега настъпи времето да споделя онова, което зная.

Д’Агоста наведе глава: вярно беше, че Пендъргаст, без той да е искал, го беше обременил с ужасна тайна. Обаче, както казваше баба му, това бяха минали работи . Поне се надяваше да е така.

Агентът се обърна към Марго.

— Доктор Грийн, зная, че мога да разчитам на вашата дискретност. Въпреки това трябва да помоля всички присъстващи да запазят в пълна тайна онова, което ще чуят тук.

Чуха се гласове, изразяващи съгласие.

Д’Агоста забеляза, че Пендъргаст изглежда необичайно неспокоен, защото пръстите му не спираха да барабанят по масата. Обикновено беше неподвижен като котка.

— Да направим преглед на фактите – започна агентът. – Точно преди единайсет дни вечерта моят син Олбън беше открит на стъпалата пред входната врата на тази къща. В храносмилателния му тракт бе намерено парче тюркоаз. Аз проследих произхода на тюркоаза до една неизвестна мина на брега на езерото Солтън в Калифорния. Преди няколко дни посетих мината. Очакваше ме засада и бях нападнат.

— Кой, по дяволите, би могъл да те издебне? – попита лейтенантът.

— Интересен въпрос, на който все още няма отговор. Когато успях да подчиня моя нападател, и двамата бяхме подложени на нападение с неизвестен упойващ газ. Изгубих съзнание. Щом се свестих, арестувах нападателя и той беше затворен. Мъжът въобще не проговори и самоличността му още е неизвестна.

Той погледна към Д’Агоста.

— Нека насочим вниманието си към твоя случай: смъртта на Виктор Марсала. Основният заподозрян е господин, който се е представил за учен и е проучил любопитен скелет в музейната сбирка. С помощта на Марго ти успя да установиш още три интересни факта. Първо, липсва кост от скелета.

— Дясната бедрена кост – уточни Марго.

— Очевидно нашият фалшив учен по неизвестни причини е откраднал костта. По-късно е убил Марсала.

— Може би – вметна Д’Агоста.

— Второ, скелетът в сбирката не отговаря на описанието в каталожната картичка. Вместо да е на млад хотентот, той е на възрастна американка – най-вероятно останките от съпругата на един музеен куратор, който е бил съден за убийството й през 1889 г. Мъжът е оправдан, защото не намерили трупа. А сега вие го открихте. – Пендъргаст огледа насядалите около масата. – Пропуснах ли нещо важно?