Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Чудесно. Сам ще отворя.

Мъжът отново нищо не каза, не показа и признаци, че го е чул. Просто си седеше на пода, вързан за тръбата с безизразно лице.

Когато Пендъргаст тръгна към вратата, за да пусне няколко куршума в ключалката, се случи нещо странно. Помещението започна да се изпълва с отчетлива миризма: деликатния сладък мирис на лилии. Пендъргаст се огледа за източника на миризмата. Изглежда идваше от отдушника на тавана точно над мястото, където беше вързал нападателя. Отдушник, който преди беше затворен, но сега не – от него с леко съскане нахлуваше мъгла. Противникът на Пендъргаст, ослепен заради загубата на очилата за нощно виждане в битката, гледаше уплашено, докато облакът покриваше лицето и тялото му и той започна да кашля и да върти глава.

Пендъргаст забързано се прицели в ключалката и натисна спусъка. Шумът от изстрела беше оглушителен в затвореното пространство. Куршумът отскочи от метала – това наистина беше изненада. Докато се готвеше да стреля повторно, усети как крайниците му натежават, а движенията му стават мудни. Странно чувство започва да изпълва главата му: чувство на пълнота , на щастие, спокойствие и апатия. Черни петна танцуваха пред зеленото му зрително поле. Той залитна, успя да се изправи, залитна отново и изпусна пистолета. Докато му причерняваше и се отпускаше на пода, чу как отдушникът се затваря отново. А след това дойдоха прошепнатите думи:

— За това трябва да благодариш на Олбън...

По-късно, нямаше представа след колко време, Пендъргаст изплува от черните сънища, изскочи на повърхността и се свести. Отвори очи в зелена омара. За миг се почувства дезориентиран, защото не беше сигурен какво вижда. В този момент осъзна, че все още носи очилата за нощно виждане и зеленият обект всъщност е отдушникът... тогава си спомни всичко.

Изправи се на колене и после – с болки – на крака. Беше натъртен от боя, но същевременно се чувстваше странно силен и освежен. Миризмата на лилии се беше разнесла. Неговият противник още лежеше смачкан и в безсъзнание на пода.

Пендъргаст се зае с инвентаризацията. Огледа помещението през очилата си, но този път много по-напрегнато. Порцелановите плочки стигаха на височина метър и двайсет от стените, онова над тях беше неръждаема стомана. На тавана беше затвореният отдушник, а високо по стените се виждаха дюзи. Каналът на пода беше запушен с цимент.

Това припомни на агента едно друго, твърде раз— лично помещение, което някога е било използвано за твърде варварски цели.

Тишината, мракът и странното излъчване на помещението го накараха да потръпне. Бръкна в джоба, потърси мобилния си телефон и започна да набира.

Докато го правеше, се чу металическо щракане, езичето на бравата се прибра и металната врата зейна отворена, разкривайки късия коридор зад нея, напълно празен, като се изключат неговите собствени следи в праха.

Лейтенант Д’Агоста дойде точно в един на обяд. Когато затвори тихо вратата, Марго го покани с жест да седне.

— Какво откри? – попита той, докато се настаняваше, поглеждайки любопитно към пълната с кости тава пред себе си.

Марго се премести до него и отвори лаптопа.

— Помниш ли какво пишеше в документите за придобиване? Хотентот, мъжки пол, на около трийсет и пет години?

— Как бих могъл да го забравя? Явява ми се насън.

— Това, което лежи пред нас, всъщност е скелет на жена от кавказката раса, най-вероятно американка. Със сигурност е на не по-малко от шейсет.

— Мили боже! И откъде знаеш това?

— Хвърли едно око на това. – Марго се протегна и внимателно вдигна тазовата кост. – Най-добрият начин за определяне на пола на скелет е чрез проучване на таза. Виждаш ли колко е широк тазовият пояс? Създаден е за раждане. В мъжки таз обхватът на слабинната кост ще е различен. Също така обърни внимание на плътността на костта и начина, по който кръстът е извит назад. – Тя остави таза на таблата и взе черепа. – Огледай формата на челото, горната част на очната кухина не е надвиснала много – допълнителен индикатор за пола. Още: можеш да видиш как сагиталният и коронарният шев са напълно сраснали тук и тук. Това би било типично за човек около четиресетте. Изследвах зъбите със стереозум микроскопа и износването показа, че става дума за още по-възрастно лице – най-малко на шейсет, може би дори шейсет и пет.

— Бяла?

— Това не е толкова сигурно, често обаче расовата принадлежност на скелет може да се определи по черепа и челюстната кост. – Тя завъртя черепа, който държеше. – Обърни внимание на формата на носната кухина – триъгълна. И на лекия наклон на очната кухина. Те са характерни за европейско потекло. – Тя посочи синуса в дъното на черепа. – Виждаш ли това? Арката на максиларния синус е параболична. Ако това беше хотентот, щеше да е с хиперболична форма. Разбира се, трябва да се направи секвениране на ДНК, за да сме напълно сигурни, но аз съм готова да заложа семейните ценности, че е била бяла жена на шейсетина години.