Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Тази втора метална врата също се оказа ръждясала, но не толкова, затова Пендъргаст успя да я отвори без големи трудности. Той застана на прага и огледа помещението пред себе си. Беше малко и много тъмно, облицовано с порцеланови плочки, по стените траверси и буфери, а по тавана няколко затворени отдушника. Било е запечатано толкова добре, че бе съхранено от стихиите и беше в по-добро състояние от останалата част на руината – или поне почти. Стените бяха чисти и сякаш проблясваха под болнавата светлина в неговите очила...

Внезапно ужасен удар в тила го запрати на земята. Просна се по корем замаян, а когато главата му малко се проясни, видя своя нападател застанал между него и вратата: висок, с добра мускулатура. Носеше камуфлажни дрехи и очила за нощно виждане, а в ръка стискаше полуавтоматичен .45 калибър, който сочеше към него.

Пендъргаст бавно дръпна ръката си от жилетката, оставяйки своя „Лес Беър“ на място. Изправи се бавно, докато вратата зад мъжа се затвори сякаш от само себе си с ясно доловимо щракване. Показа по всички възможни начини пълно подчинение и готовност за сътрудничество, затова държеше ръцете си на показ и се движеше бавно, докато се възстановяваше от изненадващата засада. Абсолютната пустота на мястото, прахолякът и следите на отминалите десетилетия го бяха приспали и накарали да изпита лъжливо усещане за уединеност.

Свръхестествената острота на сетивата му бързо се възстанови.

Мъжът не беше продумал, нито помръднал. Обаче Пендъргаст можа да види как стойката му се отпуска малко, защото усещането му за крайна готовност отслабна, докато агентът продължаваше чрез телесния си език да изразява, че е под пълния контрол на нападателя.

— Какво става? – попита той с жални покорни нотки и възвърнат тексаски акцент. – Защо ме удари?

Мъжът не отговори.

— Аз съм просто колекционер на артефакти, който проверява това място. – Почти пълзешком Пендъргаст пристъпи крачка напред. – Моля те, не ме убивай.

Той отново сви глава между раменете и падна на колене с потиснато ридание.

— Моля.

Козият крак в джоба на жилетката – след малко помощ от негова страна – падна със звън върху плочките на пода. В тази милисекунда на разсейване Пендъргаст се надигна и с експлозивно движение удари китката на мъжа, счупи я и запрати пистолета на пода. Вместо да се хвърли за пистолета си обаче, мъжът се завъртя върху стъпалото на единия си крак, а другия стовари толкова бързо в стил карате върху гърдите на Пендъргаст, че той не успя да извади оръжието си. Отново се оказа повален на пода, обаче този път не беше изненадан и успя да се претърколи и да избегне друг жесток ритник. Скочи на крака и избегна едно сото маваши гери — ритник с полузавъртане от вън навътре. Блокира с тока на обувката си коляното на мъжа от вътрешната страна и докато отскачаше назад, чу пукота на неговите сухожилия. Нападателят залитна, нанесе прав удар с юмрук. Пендъргаст го избегна, направи лъжливо движение и след като противникът не го улучи, отговори с удар в лицето, а пръстите му бяха в позиция „тигрова лапа“. Мъжът отстъпи, ударът го пропусна за по-малко от сантиметър и той успя да стовари юмрук в стомаха на агента и за малко не му изкара въздуха.

Беше един от най-странните боеве, воден в пълен мрак, пълна тишина и неповторимо напрежение и ярост. Мъжът не продумваше, не издаваше звук, като се изключи някое рядко изръмжаване. Движенията му бяха толкова бързи, че не даде време на Пендъргаст да извади своя „Лес Беър“. Притежаваше отлични бойни умения и в продължение на цяла вечност от шейсет секунди те изглеждаха равностойни. Обаче Пендъргаст разполагаше с отличен набор движения от бойните изкуства и крайно необичайна защитна техника, усвоена в един определен тибетски манастир. Най-накрая, използвайки едно от тези движения, наречено „сврачи клюн“ – със светкавично саблено мушване със събрани като за молитва ръце събори очилата за нощно виждане от лицето на мъжа. Това му осигури предимство на мига и той се възползва, за да нанесе на противника вихрушка от удари. Те го повалиха на колене и без дъх на пода. Секунда по-късно Пендъргаст вече беше извадил своя .45-калибров пистолет и го бе насочил срещу мъжа. Претърси го набързо и намери нож, който захвърли настрана.

— ФБР – обяви той. – Арестуван сте.

Мъжът не отговори. Не беше казал и дума по време на целия сблъсък.

— Отвори вратата.

Мълчание.

Пендъргаст завъртя мъжа, върза ръцете му на гърба със свински опашки, потърси тръба, намери и върза мъжа за нея с още един чифт опашки.